Правила за движението по пътищата: въпроси и отговори, страница 9 от 29

Коефициентът на сцепление е показател за взаимодействието между автомобилната гума и пътната настилка. Той показва колко добре гумата се „държи“ за пътя – от него зависи дали можеш да ускориш, да завиеш и да спреш, без да се плъзнеш. Колкото по-голям е, толкова по-добро е сцеплението. Аеродинамиката е свързана с въздуха около автомобила, а спирачната система може да е напълно изправна, но ако сцеплението е лошо, автомобилът пак ще се плъзга.

За стабилно и сигурно движение коефициентът на сцепление трябва да е възможно по-голям. Колкото по-добре гумите се държат за пътя, толкова по-лесно автомобилът запазва посоката си в завой, ускорява без буксуване и спира на по-кратко разстояние. При малък коефициент, например по лед или мокра настилка, колелата лесно се плъзгат и губиш контрол. Затова поддържай гумите в добро състояние и намалявай скоростта, когато пътят е хлъзгав.

Коефициентът на сцепление е най-голям, когато пътната настилка е суха. На сух асфалт гумата се допира плътно до настилката и автомобилът спира на най-късо разстояние. Водата на мократа настилка намалява сцеплението, а снегът и ледът го намаляват още повече – най-малко е по заледен път. Затова при мокър, заснежен или заледен път намали скоростта и увеличи дистанцията.

Големината на коефициента на сцепление зависи от вида и състоянието на пътната настилка и от вида на автомобилните гуми. Асфалтът, паветата и чакълът дават различно сцепление, а водата, калта, снегът и ледът го намаляват. Летните и зимните гуми, както и износването на шарката, също имат значение. Диаметърът на гумите е размер, а не свойство, което определя колко добре гумата се държи за пътя.

Да, коефициентът на сцепление зависи от състоянието на пътната настилка. На суха настилка той е най-голям, а вода, кал, разлято масло, сняг или лед го намаляват – на заледен път е най-малък. Затова при мокър или хлъзгав път спирачният път се удължава и в завой автомобилът се плъзга по-лесно. Съобразявай скоростта и дистанцията със състоянието на пътя.

При мокра настилка сцеплението на гумите с пътя намалява. Водата застава между гумата и асфалта и пречи на протектора да се захване за настилката. Затова спирачният път се удължава, а колелата по-лесно буксуват или поднасят в завой. При по-висока скорост гумата може дори да изплува върху водата (аквапланинг) и да изгуби контакт с пътя. Това важи за всички гуми: добрите отвеждат водата по-добре, но и при тях сцеплението на мокро е по-малко, отколкото на сухо. Затова на мокър път намали скоростта и увеличи дистанцията.

Дължината на спирачния път зависи от скоростта на движение, от състоянието на гумите и от състоянието на пътната настилка. Скоростта влияе най-силно: при два пъти по-висока скорост спирачният път става около четири пъти по-дълъг. Износените гуми и мократа, заледената или замърсената настилка намаляват сцеплението, затова колелата спират автомобила по-трудно. Диаметърът на гумите не е сред тези фактори – важни са скоростта и сцеплението, а не размерът на колелото.

При мокра настилка и износени гуми спирачният път се увеличава. На мокър път сцеплението на гумите с настилката е по-малко, отколкото на сух. Износените гуми влошават положението още повече: плиткият протектор не може да отведе водата и гумата се плъзга, а при по-висока скорост може да изплува върху водата (аквапланинг). Затова автомобилът спира на много по-дълго разстояние. На мокър път намали скоростта и увеличи дистанцията, а износените гуми смени навреме.

Да, масата на превозното средство влияе върху дължината на спирачния път. Колкото по-тежко е превозното средство, толкова повече енергия трябва да погълнат спирачките, за да го спрат. Затова натовареният автомобил или автомобилът с ремарке спира на по-дълго разстояние от празния при същата скорост. Когато возиш тежък товар или много пътници, увеличи дистанцията и започвай да спираш по-рано.

Рязко спиране се допуска, когато е необходимо да се предотврати пътнотранспортно произшествие. Внезапното спиране изненадва водачите зад теб и може да доведе до удар отзад, а на хлъзгав път – и до загуба на контрол. Затова в нормално движение намаляваш плавно и навреме. Сигналът със стоп-палка изисква да спреш, но не рязко – намаляваш постепенно и спираш безопасно. Не е вярно, че рязкото спиране е допустимо винаги или само защото отзад няма друго превозно средство.

Блокирането на колелата при спиране може да доведе до влошаване на управляемостта на превозното средство. Когато колелата спрат да се въртят и се плъзгат по настилката, предните гуми не могат да насочват автомобила: завърташ волана, а той продължава направо. Плъзгащата се гума има и по-слабо сцепление от търкалящата се, затова сцеплението не се увеличава, а намалява. Спирай така, че колелата да не блокират; системата ABS помага точно за това.

Блокирането на колелата при спиране увеличава дължината на спирачния път. Когато колелата блокират, гумите се плъзгат по настилката, а сцеплението на плъзгащата се гума е по-малко от това на гума, която още се търкаля. Затова автомобилът спира на по-дълго разстояние, а освен това не можеш да го насочваш с волана. Най-кратко спираш, когато колелата се въртят на границата на блокирането – това постига системата ABS.

Преди да намали значително скоростта, водачът е длъжен да се убеди, че няма да застраши останалите участници в движението. Най-застрашени са водачите зад теб: ако намалиш внезапно, те може да не успеят да спрат. Затова първо погледни в огледалото и едва тогава намалявай – плавно и навреме, така че стоп-светлините да ги предупредят. Десен пътепоказател, преминаване в най-дясната лента или напускане на платното са нужни само ако ще спираш или сменяш лентата, а не при всяко намаляване на скоростта.

След пътния знак дистанцията до предния автомобил трябва да е не по-малка от 70 м. На снимката вдясно стои кръглият знак с червена рамка, два автомобила и надпис „70 м“. Той забранява да се движиш по-близо от означеното разстояние до превозното средство пред теб. Можеш да караш и по-далеч от предния автомобил, но никога по-близо от 70 м. Затова „не по-голяма от 70 м“ обръща смисъла на знака.

За определяне на дистанцията най-голямо значение имат скоростта на движение и състоянието на пътя. Колкото по-висока е скоростта, толкова повече метри изминаваш, докато реагираш и спреш. На мокър, заледен или замърсен път сцеплението е по-малко и спирачният път се удължава още. Затова дистанцията трябва да расте с увеличаване на скоростта и при влошаване на пътя. Видът на превозното средство отпред и видът на товара не са тези два решаващи фактора.

Най-важното, за да избегнеш сблъсък с автомобила отпред, е поддържането на необходимата дистанция. Тя ти дава време да забележиш, че предният водач спира, да реагираш и да спреш, без да го удариш. Постоянната скорост не помага, ако караш твърде близо: когато той спре рязко, няма да успееш. Подходящите гуми и ниският център на тежестта подобряват поведението на автомобила, но не заменят разстоянието до предния.

Интервалът от 2 секунди е достатъчен, когато пътят е сух. При сух път и добра видимост две секунди стигат, за да реагираш и да спреш, ако автомобилът пред теб спре. На мокър път сцеплението е по-малко и спирачният път се удължава, затова интервалът трябва да е значително по-голям. Когато видимостта е намалена от мъгла или ограничена от завой или наклон, забелязваш опасността по-късно – и тогава увеличи интервала.

При избора на скорост водачите трябва да се съобразяват с атмосферните условия и с релефа на местността. Дъждът, снегът, мъглата и силният вятър намаляват сцеплението или видимостта, затова изискват по-ниска скорост. Релефът също има значение: по стръмен наклон надолу автомобилът се засилва и спира по-трудно, а в планински участък с много завои виждаш по-малко напред. Не е вярно, че водачът не е длъжен да се съобразява със състоянието на пътя и на превозното средство – и с тях трябва да съобрази скоростта си.

При сух път и добра видимост интервалът между леките автомобили трябва да е не по-малък от 2 секунди. Интервалът се мери във време, а не в метри, защото с по-висока скорост за 2 секунди изминаваш по-голямо разстояние – така дистанцията сама расте със скоростта. Проверяваш го лесно: когато автомобилът пред теб мине покрай крайпътен ориентир, бавно преброй „двадесет и едно, двадесет и две“. Ако стигнеш ориентира по-рано, си твърде близо. Два метра или дължината на един автомобил са твърде малко, за да спреш навреме.

При избора на скорост водачите трябва да се съобразяват с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост. При гъсто движение и много пешеходци или велосипедисти караш по-бавно, за да реагираш навреме. Когато видимостта е намалена от мъгла, дъжд или тъмнина или е ограничена от завой или наклон, скоростта трябва да ти позволява да спреш в рамките на разстоянието, което виждаш. Не е вярно, че водачът не е длъжен да се съобразява с атмосферните условия и с релефа – и те определят безопасната скорост.

При избора на скорост водачите трябва да се съобразяват със състоянието на превозното средство и с превозвания товар. Износените гуми, слабите спирачки или неизправното окачване удължават спирачния път и влошават управлението, затова изискват по-ниска скорост. Тежкият, високият или неравномерно разпределеният товар също прави автомобила по-тромав: спира по-трудно и се накланя повече в завой. Не е вярно, че водачът не е длъжен да се съобразява с характера и интензивността на движението или с видимостта – и с тях трябва да съобрази скоростта си.

Когато възникне опасност за движението, водачът трябва да намали скоростта, в случай на необходимост да спре и да включи аварийните светлини. Намаляването на скоростта ти дава време да прецениш какво става, а спирането – да избегнеш удара, ако опасността е точно пред теб. Аварийните светлини предупреждават водачите зад теб, че нещо не е наред, за да намалят и те навреме. Изключването на двигателя не намалява опасността и не е сред тези действия.

Съобразената скорост позволява на водача да владее превозното средство в конкретната пътна обстановка и при необходимост безопасно да намали скоростта или да спре. Скоростта е съобразена, когато отговаря на пътя, времето, движението, видимостта и състоянието на автомобила и товара. Тогава имаш време и разстояние да реагираш на опасност. Никоя скорост обаче не предотвратява произшествие след употреба на алкохол: той забавя реакциите и влошава преценката. След като си пил, изобщо не шофирай.

При зелен сигнал е забранено да навлезеш в кръстовището, когато ще се наложи да останеш в него поради задръстване. Зеленият сигнал разрешава преминаването, но не и ако няма да можеш да напуснеш кръстовището до следващата смяна на сигнала. Ако спреш вътре, ще блокираш пътя на тези, които после получат зелено. Затова изчакай пред кръстовището, докато след него се освободи място. Стоп-линията и знаците за предимство над светофарите не забраняват навлизането при зелен сигнал – докато светофарът работи, се съобразяваш с неговите сигнали.

Неправилно – само да намалиш скоростта не е достатъчно. На снимката вдясно на тротоара играят деца, а едно от тях рита топка точно до платното. Топката или детето след нея може всеки момент да изскочат пред теб. Освен да намалиш скоростта, трябва да наблюдаваш децата, да си готов да спреш и, ако е възможно, да се отдалечиш от тротоара, като увеличиш страничния интервал.