Норми за масата, размерите и класа на превозните средства за пътници: въпроси и отговори

Правилно – автобусите, с които се извършва обществен превоз на пътници, трябва да отговарят на съответните изисквания за транспортна годност. В тях се возят много хора, които поверяват живота и здравето си на превозвача. Затова за тях има по-строги изисквания – за техническото състояние, оборудването, безопасността и удобствата за пътниците, според вида на превоза. Автобус, който не отговаря на тях, не може да се използва за обществен превоз.

Правилно – в конструкцията на автобусите клас I са предвидени площи за стоящи пътници. Това са градските автобуси: пътниците пътуват за кратко, често се качват и слизат и много от тях пътуват прави. Затова автобусите клас I имат място и за стоящи пътници, и за придвижването им в салона.

Автобусите клас II могат да бъдат без площ за стоящи пътници. Те са предназначени предимно за седящи пътници – например по междуселищните линии. Могат да превозват и стоящи пътници в пътеката или на малка обособена площ, но това не е задължително. Затова отговорът „задължително имат площ за стоящи пътници“ е неверен.

Правилно – автобусите клас III са конструирани за превоз само на седящи пътници. Това са автобусите за дълги пътувания, например туристическите: всеки пътник пътува на своята седалка, а стоящи пътници не се допускат. На висока скорост и при дълго пътуване правостоящият пътник би бил изложен на опасност при всяко рязко спиране.

Правилно – автобусите клас А, за не повече от 22 пътници освен водача, са конструирани предимно за превоз на стоящи пътници. Те са малките автобуси за градски превоз, при които пътниците пътуват кратко и често се качват и слизат. Могат да имат и седалки, но основното място в салона е за стоящи пътници – подобно на големите автобуси клас I.

Правилно – автобусите клас В, за не повече от 22 пътници освен водача, са конструирани за превоз само на седящи пътници. Това са малките автобуси без места за правостоящи: всеки пътник трябва да има своята седалка, подобно на големите автобуси клас III. Малките автобуси, които могат да превозват стоящи пътници, са от клас А.

Площта, обособена за стоящи пътници в автобусите клас II, не трябва да превишава площта на две двойни седалки. Автобусите клас II са предназначени предимно за седящи пътници, затова мястото за правостоящите е малко. Площ колкото четири двойни седалки би била прекалено голяма за такъв автобус. Площта на две единични седалки пък не е границата – тя е наполовина по-малка от разрешената.

Автобусите клас А са конструирани предимно за превоз на стоящи пътници и може да имат и места за седящи пътници. Това са малките автобуси за не повече от 22 пътници освен водача, предназначени за градския превоз, където хората пътуват кратко. Основното място е за правостоящите, но може да има и седалки. Само седящи пътници превозват малките автобуси клас В.

Автобусите клас В, за не повече от 22 пътници освен водача, са конструирани за превоз само на седящи пътници. В тях няма места за правостоящи – всеки пътник трябва да има седалка. Автобусите клас А, със същия най-голям брой пътници, са другият вид: те са предимно за стоящи пътници и може да имат и седалки.

В автобусите клас I са предвидени площи за стоящи пътници и за придвижването на стоящите пътници в салона. Това са градските автобуси, в които много хора пътуват прави и непрекъснато се качват и слизат. Затова освен място, където да стоят, им е нужно и пространство, за да стигат свободно до вратите. Отговорът „само за седящи пътници“ описва автобусите клас III.

Автобусите клас III са с конструкция, в която са предвидени площи само за седящи пътници. Те са предназначени за дълги пътувания – междуградски и туристически превози, при които пътниците стоят на местата си през цялото време. Стоящи пътници не се допускат: при по-високата скорост извън населените места това би било опасно.

Автобусите клас II са с конструкция, в която са предвидени площи за стоящи и за седящи пътници. Те са предназначени предимно за седящи пътници – например по междуселищните линии – но могат да превозват и стоящи пътници в пътеката или на малка обособена площ, не по-голяма от две двойни седалки. Само за седящи пътници са автобусите клас III, а само за стоящи пътници не е нито един клас.

Превозите по градските допълнителни автобусни линии се извършват с автобуси от клас А и от клас В. Това са малките автобуси за не повече от 22 пътници освен водача. Допълнителните линии обслужват по-слабо натоварени направления и често спират по желание на пътниците, затова за тях са подходящи по-малки и по-подвижни автобуси. Разрешени са и двата класа, а не само единият от тях.

Такъв автомобил принадлежи към категория D. Решаващ тук е броят на местата, а не масата. Категория B обхваща автомобилите с не повече от 8 места за сядане без мястото на водача. Щом местата за пътници са повече – тук са 12, – автомобилът е от категория D, макар допустимата му максимална маса да не надвишава 3500 kg. Категория C е за товарни автомобили, а не за превоз на пътници.