Поддържане на автомобила в техническа изправност: въпроси и отговори, страница 1 от 4

Състав от пътни превозни средства са механично свързани превозни средства, които участват в движението като едно цяло, моторно превозно средство, теглещо полуремарке, и моторно превозно средство с прикачено ремарке. Във всички тези случаи има поне две превозни средства, свързани помежду си и движещи се заедно. Моторното превозно средство с допълнително монтирани съоръжения, например кран, остава едно превозно средство, затова не е състав.

Съчлененото пътно превозно средство е моторно превозно средство с полуремарке. Полуремаркето няма предна ос и се опира с предната си част върху влекача – двете превозни средства са съчленени чрез седлото. Моторното превозно средство с прикачено ремарке също е състав, но ремаркето стои на собствените си оси и само се тегли с теглич, затова не е съчленено. Тегленето на повреден автомобил е отделен случай.

Правилно – „устройство за ограничаване на скоростта“ е устройство, чиято основна функция е да управлява подаването на гориво към двигателя, за да ограничи скоростта на превозното средство до определената стойност. Когато автобусът достигне тази скорост, устройството не позволява да се подава повече гориво, дори ако натискаш педала на газта докрай. То не задейства спирачките и не пречи на управлението под тази граница – само не позволява на двигателя да ускори превозното средство над нея.

Автобусите, регистрирани за първи път след 1 октомври 2001 г., трябва да имат устройство за ограничаване на скоростта, когато технически допустимата им максимална маса е над 10 т или от 3,5 до 10 т. Изискването обхваща средните и големите автобуси, които превозват много пътници и при които удар с висока скорост има най-тежки последици. За по-леките автобуси, до 3,5 т, то не се отнася – затова отговорите „от 2,5 т до 3,5 т“ и „до 2,5 т“ са неверни.

Правилно – устройство за ограничаване на скоростта не е задължително за автобусите, с които се извършват превози по градските линии от общинската транспортна схема. Тези автобуси се движат в града, където скоростта е ниска заради ограниченията, спирките и кръстовищата, и не достигат стойността, до която устройството ограничава скоростта. Устройството е нужно на автобусите, които се движат с висока скорост извън населените места и по автомагистралите.

Износването на уплътненията на водната помпа предизвиква изтичане на охладителна течност. Уплътненията пазят мястото, където валът на помпата излиза от корпуса ѝ. Когато се износят, течността започва да капе навън и нивото ѝ в уредбата спада. Ако не забележиш навреме, двигателят може да прегрее. Затова такава повреда нарушава нормалната работа на охладителната уредба; гориво пък изобщо не минава през водната помпа.

Нарушената цялост на радиатора предизвиква теч на охладителна течност. Пукнатина или дупка в тръбичките или резервоарите на радиатора пропуска течността навън, нивото ѝ спада и двигателят може да прегрее. Затова такава повреда нарушава нормалната работа на охладителната уредба. Маслото не минава през радиатора на охладителната уредба, затова теч там не води до смесване на масло с течността.

Изтичането на охладителна течност може да се дължи на пробив в еластичните съединения, на разхлабени елементи за свързване и монтаж и на нарушена цялост на радиатора. Гумените маркучи с времето се напукват, разхлабените скоби и връзки пропускат течност, а спуканият радиатор тече. Затова проверявай редовно нивото на течността и за следи от теч под автомобила. Налягането на маслото е свързано с мазилната уредба и не предизвиква изтичане на охладителна течност.

Въздушните мехурчета в охладителната течност в гърловината на радиатора са признак за дефектирало уплътнение (гарнитура) между блока и главата на двигателя. Когато гарнитурата е пробита, газовете от цилиндрите под високо налягане проникват в каналите на охладителната течност и излизат като мехурчета. Такава повреда води до прегряване и загуба на течност и трябва да се отстрани веднага. В изправна уредба мехурчета няма. Проверявай само при студен двигател.

Нивото на охладителната течност се проверява при студен двигател. Когато двигателят е загрят, течността е разширена и нивото изглежда по-високо, отколкото е в действителност. Освен това загрятата уредба е под налягане: ако отвориш капачката, вряла течност и пара могат да те изгорят. Затова изчакай двигателят да изстине и тогава провери.

При херметична охладителна уредба нивото на течността в разширителния резервоар трябва да е между белезите за горна и долна граница. Разширителният резервоар поема течността, когато тя се разширява при загряване. Ако е напълнен над горния белег, няма място за разширяване и излишната течност ще излезе навън. Ако нивото е под долния белег, течността не стига и двигателят може да прегрее.

Маслените петна под двигателя на паркиран автомобил показват, че има теч на масло от мазилната уредба на двигателя. Маслото изтича най-често от износени уплътнители или повредена гарнитура и капе на земята, докато автомобилът стои. Петната от масло са тъмни и мазни. Горивото обикновено бързо се изпарява, а охладителната течност оставя воднисти петна с цвета на антифриза. Течът намалява нивото на маслото, затова го отстрани навреме.

Правилно – повредените и износените уплътнители в мазилната уредба предизвикват течове на масло. Уплътнителите и гарнитурите затварят местата, където части на двигателя се съединяват или където валовете излизат от корпуса. Когато са повредени или износени, маслото започва да изтича. Затова при теч на масло проверявай и сменяй уплътненията, за да не спадне нивото и да не се повреди двигателят.

Периодичното техническо обслужване на мазилната уредба изисква проверка на нивото на маслото в картера и при необходимост доливане на масло. Двигателят изразходва малко масло по време на работа, а при теч то намалява по-бързо. Ако нивото спадне под долната граница, частите не се смазват достатъчно и се износват. Проверката на вискозитета не е част от обслужването – вискозитетния клас избираш при покупката на маслото, според указанията на производителя.

Нивото на маслото в картера се контролира с маслоизмервателната пръчка. Извади пръчката, избърши я, постави я отново докрай и пак я извади: маслото трябва да е между белезите за минимум и максимум. Манометърът показва налягането на маслото, а не нивото му. Картерът е затворен, затова с външен оглед не можеш да видиш колко масло има в него.

Нивото на маслото в картера се проверява при неработещ двигател, когато автомобилът е на равен хоризонтален път. Докато двигателят работи, маслото се разнася по каналите и в картера има по-малко, затова изключи двигателя и изчакай няколко минути маслото да се стече. Наклонът също изкривява показанието – маслото се събира в едната страна на картера и пръчката показва грешно ниво.

Налягането на маслото в мазилната уредба се измерва с манометър. Манометърът е уредът за измерване на налягане; на таблото налягането на маслото се следи с указател или с контролна лампа. Термостатът регулира температурата на охладителната течност, а термометърът измерва температура – никой от тях не измерва налягане.

Маслото се избира по вискозитетния клас и по експлоатационното ниво. Вискозитетният клас (например SAE 5W-30) показва колко гъсто е маслото при студено и при горещо. Експлоатационното ниво показва за какви двигатели и натоварвания е подходящо маслото. И двата показателя са посочени от производителя на автомобила в инструкцията за експлоатация. Киселинното число не е показател, по който се избира маслото.

Според вискозитетния клас двигателните масла са едносезонни и всесезонни. Едносезонните са или за зимата (с буквата W в означението, например SAE 10W), или за лятото (например SAE 40). Всесезонните, като SAE 5W-40, имат два показателя – за студено и за горещо – и се използват през цялата година. Делението на двигателни, трансмисионни и турбинни масла е по предназначение, а не по вискозитетен клас.

Изтичане на гориво от резервоара е възможно при наличие на пукнатини и/или пробойни на резервоара. Горивото изтича само ако в стената има отвор, през който да мине. Деформацията (вдлъбнатината) променя формата на резервоара, но ако стената е цяла, тя не пропуска гориво. Корозията по вътрешната страна е повод за проверка, защото с времето може да доведе до пробив, но докато няма пробойна, горивото не изтича. Ако усетиш миризма на гориво или видиш петно под автомобила, провери резервоара и горивопроводите.

Нарушената плътност при свързване на горивопроводите причинява теч на гориво. Когато връзката не е стегната или уплътнението е повредено, горивото излиза навън. Това е опасно: изтеклото гориво може да се запали от горещите части на двигателя или от искра, а освен това замърсява околната среда. Несвойственият шум и вибрациите идват от други неизправности, а не от нехерметичните връзки на горивопроводите.

Нарушената цялост на горивопроводите може да бъде причинена от повредени съединителни връзки и от пробив на горивопроводите. И в двата случая горивопроводът вече не е затворен и горивото изтича навън. Вдлъбнатините по стените на резервоара засягат резервоара, а не горивопроводите. Запушването пък спира потока на горивото, но тръбата остава цяла – то пречи на подаването, без да нарушава целостта ѝ.

Правилно – усилието при въртене на кормилното колело трябва да бъде в допустимите норми. Ако воланът се върти прекалено трудно, ще реагираш бавно и ще се умориш, а при внезапна опасност може да не успееш да завиеш навреме. Прекалено лекото или неравномерното въртене също е признак на неизправност. Тежкият волан често показва проблем с усилвателя, липса на масло в кормилния механизъм или ниско налягане в гумите – открий причината, преди да тръгнеш.

При увеличен свободен ход на кормилното колело е необходимо регулиране на свободния ход. Свободният ход е ъгълът, на който завърташ волана, преди колелата да започнат да се завъртат. Когато е голям, автомобилът реагира със закъснение и е трудно да го държиш в права посока. Затова свободният ход се регулира до допустимата стойност. Смяната на маслото или на волана не премахва хлабините в механизма и в шарнирите, от които идва свободният ход.

Увеличаването на свободния ход се причинява от хлабините, които се увеличават при износване в кормилния механизъм и в шарнирните съединения на кормилния трапец. Всяка хлабина означава малко завъртане на волана, което не стига до колелата. С износването на частите в кормилната кутия и на шарнирите хлабините се натрупват и свободният ход расте. Износването на гумите не влияе на свободния ход на волана – гумите не са част от кормилната уредба.