Видове товари и безопасното им транспортиране: въпроси и отговори, страница 1 от 3

Твърдението е правилно: задължението натовареното превозно средство да не надвишава допустимата максимална маса от свидетелството за регистрация е на товародателя или на лицето, което извършва товаренето. Те знаят колко тежи товарът и определят колко да се натовари. Водачът също трябва да внимава и да не тръгва с явно претоварено превозно средство – претоварването удължава спирачния път и натоварва спирачките, гумите и пътя.

Според Закона за автомобилните превози натоварването и разтоварването може да се извършват от изпращача, получателя и спедитора. Те предават и приемат стоката, затова товаренето и разтоварването са тяхна работа. Водачът не е сред тях: неговата задача е да наблюдава подреждането на товара, за да е разпределен правилно и укрепен безопасно за движението.

Подреждането на товара се извършва под прякото наблюдение на водача. Водачът отговаря за безопасността на движението, затова трябва да се увери, че товарът е разпределен правилно и е добре укрепен. Изпращачът, превозвачът и спедиторът могат да организират товаренето, но водачът е този, който ще кара превозното средство с този товар и ще усети всяка грешка в подреждането.

Начинът на подреждане на товара влияе на безопасността на движението по време на превоза. Лошо разпределеният товар променя поведението на превозното средство: то може да се накланя в завоите, да спира по-трудно или дори да се преобърне, а неукрепеният товар може да се размести или да падне. Подреждането не променя общата маса на превозното средство, нито оформянето на товарителницата.

Задължение на водача е превозваният товар да бъде укрепен. Неукрепеният товар може да се размести при спиране или в завой, да наруши устойчивостта на превозното средство или да падне на пътя. Застраховането и опаковането на стоката са въпрос на изпращача и превозвача, а не задължение на водача за безопасността на движението.

Превозваният товар не трябва да закрива светлините и сигналните устройства на автомобила. Другите участници в движението трябва да виждат фаровете, стоповете, мигачите и светлоотразителите ти, за да разберат къде си и какво правиш, особено нощем. Опаковането и етикетите зависят от вида на стоката и не са общо изискване към всеки превозван товар.

Задължително е превозваният товар да не пречи на огледалата за виждане назад. През тях следиш какво става отзад и встрани, преди да смениш лентата, да завиеш или да изпреварваш. Ако товарът ги закрива, не виждаш другите участници в движението. Другите две изисквания – за осветлението вътре в автомобила и за приспособленията срещу падане – не са сред задължителните.

Товарът трябва задължително да се покрие, когато отразява светлината и може да заслепи други участници в движението. Блестящ товар, например метални листове или стъкло, може да отрази слънцето или фаровете право в очите на другите водачи. Дъждът сам по себе си не налага покриване за безопасността на движението. Неукрепеният товар пък трябва да се укрепи, а не просто да се покрие.

Ако товарът падне на пътя, водачът трябва да сигнализира товара и превозното средство и да вземе мерки за почистване на пътното платно. Падналият товар е опасно препятствие: първо предупреди другите участници, например с аварийните светлини и светлоотразителния триъгълник, после се погрижи пътят да бъде освободен. Задължението е твое и не се изпълнява само с уведомяване на пътната служба. Не е вярно, че водачът няма задължения за товара, който превозва.

Да, водачът е длъжен да следи за състоянието на животните, а ако има болни животни – да бъде осигурено ветеринарно лечение. Животните страдат от горещина, студ, жажда и друсане по време на превоза, затова трябва да ги проверяваш редовно. Сертификатът показва състоянието им при тръгване, но то може да се влоши по пътя. Отговорността не е само на изпращача – по време на превоза животните са под твоя грижа.

Да, превозните средства за живи животни трябва да отговарят на специални изисквания. Те трябва да пазят животните от наранявания и от лошо време, да имат достатъчно място и проветрение, под, по който животните не се пързалят, и да могат лесно да се почистват и дезинфекцират. Затова не всяко товарно превозно средство става за превоз на животни.

Да – при превоз на живи животни те трябва да получават храна и вода. По време на пътуването животните страдат от жажда, глад, горещина и умора. Затова храната и водата им се осигуряват на определени интервали, които зависят от вида на животните и от продължителността на превоза, а при дългите пътувания им се осигурява и почивка. Превозвачът и водачът отговарят за състоянието им през целия превоз – не стига животните да са нахранени преди тръгване.

Времето за непрекъснато пътуване с автомобил при превоз на селскостопански животни не трябва да превишава 8 часа. Превозът е стрес за животните: те стоят на тясно, друсат се и страдат от жажда и горещина. Затова пътуването е ограничено до 8 часа. По-дълго може да се пътува само с превозно средство, което отговаря на допълнителни изисквания – например има запас от вода, проветрение и възможност за поене – и при спазване на почивките за животните. 10 и 12 часа са повече от допустимото.

Правилно – конвенцията АТР урежда международния превоз на лесноразваляеми хранителни продукти и специалните транспортни средства за тези превози. Месото, млякото, рибата и други подобни храни се развалят бързо, ако не се пазят на определена температура. АТР определя при каква температура се превозват и какви трябва да са превозните средства – изотермични, хладилни или с отопление. Те се изпитват и получават удостоверение за годност. АТР не се занимава с опасните товари – за тях е спогодбата ADR.

Конвенцията АТР урежда изискванията при международен превоз на лесноразваляеми хранителни продукти и изискванията към специалните транспортни средства за този превоз. Тези храни трябва да се пазят на определена температура, затова АТР определя и условията на превоза, и какви превозни средства се използват – изотермични, хладилни или с отопление, изпитани и с удостоверение за годност. Безопасният превоз на опасни товари по шосе се урежда от спогодбата ADR, а изискванията към превозните средства за живи животни – от други правила.

Да – превозните средства за лесноразваляеми хранителни продукти трябва да отговарят на специални изисквания. Тези храни се развалят бързо, ако температурата не е подходяща. Затова каросерията трябва да е топлоизолирана, а според вида на превоза превозното средство трябва да има и хладилна или отоплителна уредба. Оборудването се изпитва и за него се издава удостоверение за годност с определен срок. Обикновеният товарен автомобил не може да пази храната на нужната температура.

Да, табелката е задължителна – на нея са обозначени типът на оборудването и срокът на удостоверението за годност. Превозните средства за бързо развалящи се продукти се изпитват и получават удостоверение, че могат да поддържат нужната температура. При проверка табелката показва какво е оборудването – например изотермично или хладилно – и до кога е валидно удостоверението. Затова тя не е просто препоръка за улеснение и не зависи от желанието на превозвача.

Превозните средства за бързо развалящи се продукти се обозначават с табела, поставена в задната част на превозното средство. На нея са обозначени типът на оборудването и срокът на удостоверението за годност, затова при проверка веднага се вижда дали превозното средство може да превозва такива продукти. Стикер на предното стъкло и жълт флаг не са начин на обозначаване, а необозначеното превозно средство не показва, че оборудването му е изпитано.

Табелката на задната част съдържа данни за типа на оборудването и за срока на удостоверението за годност. Типът показва какво е оборудването – например дали е изотермично, хладилно или с отопление. Срокът показва до кога е валидно удостоверението, че оборудването поддържа нужната температура. Марката и моделът на превозното средство не казват нищо за способността му да пази продуктите, затова не са на табелката.

Спогодбата ADR урежда изискванията при автомобилен превоз на опасни товари и изискванията за опаковане и маркиране на опасните товари, превозвани по шосе. Опасни са товарите, които могат да избухнат, да се запалят, да отровят или да разядат. ADR определя как се опаковат и обозначават, какви документи и оборудване се носят, как се обозначава превозното средство и какво обучение трябва да има водачът. Извънгабаритните товари се превозват по други правила, а превозът на лесноразваляеми храни се урежда от конвенцията АТР.

Да – изискванията на ADR важат и когато началната и крайната точка на превоза са в България. Опасният товар е еднакво опасен, независимо дали превозът е международен или вътрешен. Затова в България, както и в останалите държави от Европейския съюз, правилата на ADR се прилагат и за превозите в страната: опаковане, обозначаване, документи, оборудване и обучение на водача. Отговорът, че ADR важи само за международни превози, е неверен.

„Бруто“ теглото на контейнера е общата маса на контейнера и на товара в него. Бруто означава всичко заедно – празния контейнер и товара. Собствената маса на празния контейнер се нарича тара, а най-голямата маса на товара, който може да се натовари в него, е полезният товар. Бруто теглото е важно, за да знаеш колко тежи натовареното превозно средство и дали не надвишаваш допустимата маса.

През нощта товарът, който излиза с повече от 1 м отзад, се обозначава с червена светлина. В тъмното водачът зад теб може да не забележи стърчащия товар и да се удари в него. Червената светлина отзад показва на всички края на превозното средство – както стоповете и задните габаритни светлини. Червеният флаг е обозначението през деня, когато се вижда. Бялата светлина се използва за товар, който излиза отпред, а синята пробляскваща светлина е за специалните автомобили.

Товарът не се обозначава, ако излиза отпред на най-издадената част на превозното средство до 1 м. Такова малко издаване другите участници в движението могат да преценят. Когато товарът излиза отпред с повече от 1 м, той трябва да се обозначи: през деня – с червен флаг, а през нощта – с бяла светлина. Затова 1,5 м, 2 м и 2,5 м са над границата, от която обозначаването е задължително.

Товарът не се обозначава, ако излиза встрани от най-издадената част на превозното средство до 0,2 м. Встрани границата е много по-малка, отколкото отпред и отзад, защото стърчащият встрани товар е опасен за насрещните превозни средства, за тези, които те изпреварват, и за пешеходците и велосипедистите край пътя – всички те преценяват разстоянието по габарита на превозното средство. Ако товарът излиза встрани с повече от 0,2 м, той трябва да се обозначи.