Факторите, които оказват влияние върху поведението на водачите: въпроси и отговори, страница 1 от 5

При движение през нощта МПС трябва да са с включени къси или дълги светлини, с габаритни светлини и със светлината, която осветява задната табела с регистрационния номер. Фаровете осветяват пътя пред теб, габаритните светлини показват размерите на автомобила, а осветената табела позволява номерът да се прочете и в тъмното. Аварийният сигнал не е за нормално движение – той е за спрял или повреден автомобил, при теглене и при опасност.

На водача е забранено да използва дълги светлини при разминаване, при движение по осветени участъци от пътя и при движение зад друго МПС на по-малко от 50 м. Във всички тези случаи дългите светлини заслепяват другите: насрещния водач или водача пред теб през огледалата му, а на осветения път са и излишни. Намалената видимост не е в този списък – при здрач по неосветен път например дългите светлини помагат. В гъста мъгла обаче те се отразяват от капчиците и виждаш по-зле, затова там ползвай късите светлини и светлините за мъгла.

През нощта на осветен участък от пътя се движиш с включени къси светлини. Уличното осветление ти дава достатъчно видимост, а дългите светлини само ще заслепят насрещните водачи и пешеходците – затова там са забранени. Само габаритните светлини не стигат: с тях другите те забелязват по-трудно, а ти не осветяваш пътя пред себе си. Движението без светлини през нощта не е позволено.

През нощта на осветен участък от пътя движението с включени дълги светлини е забранено. Уличното осветление ти дава достатъчно видимост, затова дългите светлини там не са нужни, а само заслепяват насрещните водачи и пешеходците. Заслепеният водач за няколко секунди почти не вижда пътя. Затова на осветен път се движиш с къси светлини – това не е въпрос на преценка, нито изключение при изпреварване.

Твърдението е правилно: на неосветен път през нощта избираш скоростта и според дължината на участъка, който фаровете осветяват. Трябва да можеш да спреш в рамките на онова, което виждаш. Ако караш толкова бързо, че спирачният ти път е по-дълъг от осветения участък, ще забележиш пешеходец или препятствие, когато вече е късно да спреш. С къси светлини този участък е особено кратък, затова и скоростта трябва да е по-ниска.

През нощта при разминаване на неосветен път водачът е длъжен да се движи с включени къси светлини. Дългите светлини заслепяват насрещния водач и за няколко секунди той почти не вижда пътя. Затова превключваш на къси навреме преди разминаването. Само габаритните светлини не стигат – на неосветен път с тях не виждаш пътя пред себе си, а и другите те забелязват по-трудно.

Когато изпреварваш през нощта, бъди внимателен, защото виждаш само в дължината на осветения участък и защото могат да те заслепят светлините на насрещните автомобили. Изпреварването изисква да виждаш свободен път напред, а нощем не можеш да прецениш какво има отвъд светлината на фаровете. Ако те заслепи насрещен автомобил, губиш видимост точно когато си в насрещната лента. Звуковият сигнал не е задължителна част от изпреварването, а дългите светлини ще заслепят водача пред теб, докато си близо зад него.

Не, допълнителните светлини за мъгла не се използват самостоятелно. Те само допълват основните светлини на автомобила: включваш ги заедно с тях, никога вместо тях. Светлините за мъгла светят ниско и широко, за да осветят пътя пред теб в мъгла, но сами не обозначават автомобила така, както е нужно. Използват се и само при значително намалена видимост – поради мъгла, снеговалеж или дъжд.

Допълнителните светлини за мъгла се използват само при значително намалена видимост поради мъгла, снеговалеж или дъжд. Тогава ниско насочената им светлина осветява пътя под пелената и се отразява по-малко от капките, отколкото тази на дългите светлини. Тъмната част от денонощието сама по себе си не е причина да ги включиш – нощем при ясно време те само заслепяват другите водачи.

Да, светлините за мъгла може да се използват при дъжд, но само при значително намалена видимост. При обикновен дъжд виждаш достатъчно с късите светлини, а светлините за мъгла само заслепяват другите – по мокрия път отблясъците са още по-силни. Включваш ги, когато дъждът е толкова силен, че видимостта рязко пада. Затова не се използват във всички случаи, но и не са забранени при дъжд.

Допълнителната задна светлина за мъгла е разрешено да се използва само когато видимостта е намалена под 50 м. Тя е много силна червена светлина. При по-добра видимост заслепява водача зад теб и прави стоп светлините ти по-трудно забележими, така че той може да не разбере навреме, че спираш. Затова не я включваш нито просто защото е нощ, нито при всяка намалена видимост – само под 50 м.

Превключването от дълги на къси светлини преди разминаване през нощта се извършва, когато разстоянието между двата автомобила е не по-малко от 150 м. Дългите светлини стигат далеч и заслепяват насрещния водач още отдалеч. Ако изчакаш до 100 или 50 м, той вече е заслепен и за секунди не вижда пътя точно когато се разминавате. Затова превключваш навреме – най-късно на 150 м.

Превключването от дълги на къси светлини е задължително, когато разстоянието между превозните средства е не по-малко от 150 м, и когато насрещният водач подаде сигнал чрез превключване на светлините. На 150 м най-късно превключваш, за да не заслепиш насрещния водач. Ако той ти примигне със светлините, значи вече го заслепяваш и трябва да превключиш веднага, независимо от разстоянието. Да чакаш да останат 50 м е твърде късно.

Да, длъжен си да превключиш на къси светлини, независимо от разстоянието. Когато насрещният водач подаде сигнал със светлините, той ти казва, че дългите ти светлини го заслепяват. Не чакаш разстоянието да стане 150 м или 50 м: превключваш веднага, защото заслепеният водач не вижда пътя и може да излезе в твоята лента. Съобразяването с неговия сигнал е задължение, а не любезност.

През нощта зад друго МПС на разстояние по-малко от 50 м се движиш с включени къси светлини. Дългите светлини, отразени в огледалата му, ще заслепят водача пред теб и той може да изгуби контрол. Само габаритните светлини не стигат, защото с тях не осветяваш пътя пред себе си. Затова, щом се приближиш на по-малко от 50 м, превключваш на къси.

При заслепяване от светлините на насрещното превозно средство намаляваш скоростта и се движиш с готовност за спиране. За няколко секунди почти не виждаш пътя, затова караш така, че да можеш да спреш, ако пред теб се появи препятствие или пешеходец. Не гледай право във фаровете – насочи погледа към десния край на пътя. Ако включиш дългите светлини, ще заслепиш и насрещния водач, а звуковият сигнал нищо не решава.

При навлизане в заледен участък опасни са рязкото намаляване на скоростта, рязкото подаване на газ и навлизането с висока скорост. На лед сцеплението на гумите е минимално и всяко рязко действие може да блокира колелата или да ги завърти на място – автомобилът се поднася. С висока скорост пък не можеш нито да спреш навреме, нито да се справиш с поднасянето. Изключването на скоростния механизъм не е сред опасните действия, защото не променя рязко въртенето на колелата.

Най-опасно при навлизане в заледен участък е навлизането с висока скорост. На лед спирачният път е многократно по-дълъг, а при висока скорост и най-малката корекция може да те поднесе. Затова скоростта трябва да е намалена още преди леда – върху него всяко спиране е рисковано. Задържането на съединителя и изключването на скоростния механизъм не променят рязко въртенето на колелата, затова не са най-опасното.

Веригите за сняг се поставят на колелата, които се задвижват от двигателя. Веригите увеличават сцеплението, за да може колелото да тегли автомобила по сняг и лед. Затова отиват на задвижващите колела – при предно задвижване на предните, при задно задвижване на задните. Няма правило веригите да са винаги на предните или винаги на задните колела: зависи кои колела задвижва двигателят.

При намалена видимост под 50 м е забранено тегленето, завиването в обратна посока и движението без включени светлини. Тегленият състав е дълъг и бавен и другите водачи го забелязват твърде късно. При обратен завой автомобилът пресича платното напряко и водачите от двете посоки може да не го видят навреме. Без светлини пък ти самият си невидим. Паркирането не е сред тези забрани – за него спазваш общите правила.

При намалена видимост под 50 м е забранено спирането за престой на платното извън населено място без включени габаритни светлини и движението на извънгабаритни ППС. Спрял без светлини автомобил в мъгла е почти невидим и другите го забелязват, когато е късно. Извънгабаритните ППС заемат повече място от обикновените и при такава видимост са опасна изненада. Изпреварването и движението на самоходни машини не са в тази забрана, но изпреварваш само ако виждаш достатъчно свободен път.

При намалена видимост под 50 м е забранено движението на извънгабаритни ППС и спирането им за престой на платното за движение. Извънгабаритното превозно средство е по-широко, по-дълго или по-високо от обичайното и заема голяма част от платното. При такава видимост другите водачи го забелязват твърде късно – и когато се движи, и когато е спряло на платното. Изпреварването и самоходните машини не са в тази забрана, но при толкова слаба видимост изпреварвай само ако е напълно безопасно.

При намалена видимост под 50 м е забранено тегленето и завиването в обратна посока. Тегленият състав е дълъг и бавен, а при обратния завой автомобилът пресича платното напряко – и в двата случая другите водачи го забелязват твърде късно. Спирането за престой не е забранено изобщо – извън населено място то е забранено само без включени габаритни светлини. Движението назад също не е в тази забрана, но го правиш особено внимателно.

Силният страничен вятър може да отклони превозното средство от посоката му на движение. Поривът натиска автомобила отстрани и може внезапно да го измести към съседната лента или към банкета. Най-силно се усеща на мостове, на открити участъци, при излизане от тунел и при разминаване с големи превозни средства, а високите превозни средства са особено чувствителни. Дръж волана здраво с двете ръце и намали скоростта. Разходът на гориво вятърът не намалява.

Твърдението е правилно: движението при едни и същи условия по ежедневния маршрут води до привикване с пътната обстановка и отслабване на вниманието. Когато познаваш пътя наизуст, започваш да караш „на автопилот“ и очакваш всичко да е както винаги. Тогава по-трудно забелязваш новото: нов знак, ремонт, дете на пътя или автомобил, който неочаквано излиза. Затова и по познатия маршрут наблюдавай пътя така, сякаш го минаваш за пръв път.