Факторите, които оказват влияние върху поведението на водачите: въпроси и отговори, страница 4 от 5

До намирането на безопасно място за спиране най-добре е да осигуриш свеж въздух в купето, внимателно да избираш скоростта и да разговаряш с пътниците. Свежият въздух и разговорът временно поддържат бдителността ти. Внимателно избраната, по-умерена скорост ти дава повече време за реакция, а уморен реагираш по-бавно. Тези мерки само ти помагат да стигнеш до място за почивка – не заместват спирането. Честото сменяне на предавките не подобрява концентрацията, а само те разсейва.

Да бъдеш предвидлив означава да предвиждаш възможните опасности в пътното движение и своевременно да вземаш мерки, за да не попаднеш в аварийна ситуация. Предвидливият водач гледа напред и около себе си и се пита какво може да се случи: детето край пътя може да изтича на платното, автомобилът на паркинга може да потегли. Затова намалява навреме, оставя дистанция и е готов да спре. Това няма нищо общо с високата средна скорост, но не означава и да караш винаги бавно – скоростта се съобразява с обстановката.

Вниманието на водача може да се отклони от четенето на крайпътни надписи, от действия, които не са свързани с управлението, и от говоренето по мобилен телефон. Когато четеш реклами и надписи край пътя, погледът ти не е върху пътя. Настройването на радиото, храненето или търсенето на предмети в купето отнемат и погледа, и ръцете, и мислите ти. Разговорът по телефона отвлича мислите ти дори когато гледаш напред. Бързо преминаващите автомобили са част от пътната обстановка, която така или иначе трябва да следиш.

По-голяма концентрация на вниманието е нужна при интензивно движение в дъждовно време, при силен страничен вятър и при снеговалеж. При дъжд и сняг видимостта е намалена, а пътят е хлъзгав – спирачният път се удължава и автомобилът може да поднесе. Ако движението е и интензивно, опасностите идват по-често и имаш по-малко време да реагираш. Силният страничен вятър може внезапно да изтласка автомобила встрани, особено на мостове и открити участъци. Сухият път е най-благоприятното условие, макар и там вниманието да не бива да отслабва.

Затрудненията през нощта са в резултат на понижената физиологична активност на водача и на намалената видимост. През нощта организмът е настроен за сън: бдителността пада, реакциите се забавят и умората се усеща по-силно. В същото време виждаш само колкото осветяват фаровете, трудно преценяваш разстоянията, а насрещните светлини те заслепяват. Намалената интензивност на движението не е затруднение – напротив, тя облекчава управлението.

Остротата на зрението намалява значително в тъмната част на денонощието. При слаба светлина окото различава по-трудно подробностите, контурите и цветовете, а разстоянията се преценяват по-лошо. Затова пешеходци, препятствия и неосветени превозни средства се забелязват по-късно. Карай с такава скорост, че да можеш да спреш в границите на разстоянието, което осветяват фаровете ти.

Да, възрастта влияе: при водачите над 50 години способността да виждат през нощта намалява. С годините зеницата се свива и пропуска по-малко светлина, а лещата на окото става по-мътна. Затова при слаба светлина по-възрастните водачи виждат по-лошо, заслепяват се по-лесно и по-бавно се възстановяват след заслепяване. Ако си на такава възраст, карай по-внимателно през нощта и проверявай зрението си редовно.

По-бързо привикват с тъмнината по-младите водачи. Когато от осветения тунел излезеш в тъмнината, окото има нужда от време, за да се нагоди към слабата светлина. При младите хора зеницата се разширява по-бързо и очите се адаптират за по-кратко време. С възрастта адаптацията се забавя, затова по-възрастните водачи виждат по-зле в първите секунди след тунела. При излизане от осветен тунел през нощта намали скоростта, докато очите ти свикнат.

Не трябва да гледаш директно към фаровете на насрещните автомобили, защото през времето за адаптация няма да виждаш добре. Силната светлина те заслепява, а след разминаването очите ти се нуждаят от няколко секунди, за да свикнат отново с тъмнината. През това време почти не виждаш пътя пред себе си и можеш да не забележиш пешеходец или препятствие. Затова при разминаване гледай към десния край на пътя и намали скоростта, ако те заслепяват.

Водачът различава цветовете по-добре през деня. Клетките в окото, които различават цветовете, работят добре само при силна дневна светлина. При свечеряване и през нощта зрението разчита на клетки, които виждат при слаба светлина, но почти не различават цветовете. Затова и на светлината на фаровете, и при силно улично осветление цветовете изглеждат бледи и изкривени. Ето защо е важно пешеходците и велосипедистите през нощта да носят светлоотразителни елементи.

Продължителното слушане на силна музика намалява способността за концентриране. Силният звук те разсейва и уморява, а заглушава и сигналите отвън – клаксона, сирената на линейката или шума от собствения ти автомобил. Така пропускаш важна информация за пътната обстановка и реагираш по-късно. Музиката не тренира слуха и не стимулира концентрацията, а силната музика по-скоро възбужда, отколкото успокоява. Ако слушаш музика, нека е тихо.

Доброто физическо състояние стимулира мисловната активност и способства за повишаване на концентрацията при управление. Когато си отпочинал, здрав и в добра форма, по-дълго запазваш вниманието си, по-бързо преценяваш ситуациите и реагираш по-точно. Умората, болестта или неразположението, обратно, намаляват концентрацията. Тялото и умът са свързани: физическото състояние влияе на мисленето, а не го оставя незасегнато.

Предупреждаващи признаци за умора са намаляването на бдителността, понижаването на устойчивостта на вниманието и проблемите с обработването на информацията. Умореният водач по-трудно забелязва опасностите и вниманието му често се отклонява. Той вижда знаците и ситуациите, но по-бавно разбира какво означават и какво трябва да направи. Повишаването на концентрацията е точно обратното на умората. Щом забележиш тези признаци, спри на безопасно място и си почини.

Предупреждаващи признаци за умора са намаляването на бдителността, нарушаването на сензомоторната координация и проблемите с кратковременната памет. Умореният водач по-трудно забелязва опасностите, а движенията му с волана и педалите стават неточни и закъснели. Често не помни знака, покрай който е минал преди малко, или последните километри от пътя. При умора вниманието става по-неустойчиво, а не по-устойчиво. Щом забележиш тези признаци, спри за почивка.

Предупреждаващи признаци за умора са разсейването и намаляването на обема и на точността на възприеманите обекти от пътната обстановка. Умореният водач трудно задържа вниманието си върху пътя. Той забелязва по-малко неща около себе си – например пропуска знак или пешеходец край пътя, – а това, което вижда, възприема по-неточно: греши в разстоянието или в скоростта. Точните реакции не са признак за умора, а за отпочинал водач. Щом усетиш тези признаци, спри за почивка.

Предупреждаващи признаци за умора са трудността при съсредоточаване, намаляването на обема на възприеманите обекти от пътната обстановка и неправилните реакции. Умореният водач трудно задържа вниманието си върху пътя, забелязва по-малко от това, което става около него, и реагира закъсняло или неуместно. Високата точност на възприемането е признак за отпочинал водач, а не за уморен. Щом забележиш тези признаци, спри на безопасно място и си почини.

Предупреждаващи признаци за умора са забавеното мислене, проявите на нетърпение и увеличените периоди на микросън. Умореният водач по-бавно осмисля ситуациите и взема решения. Често става нетърпелив и раздразнителен – иска по-скоро да стигне и рискува. Най-опасен е микросънят: очите се затварят за секунда-две и автомобилът се движи без контрол. Чувството за комфортност не е предупредителен признак за умора. Щом усетиш тези признаци, спри веднага за почивка.

Предупреждаващи признаци за умора са чувството на неспокойство, появата на раздразнителност и отпадналостта. Умората се проявява не само в тялото – с отпадналост и тежест, – но и в настроението: водачът става неспокоен и раздразнителен, лесно се ядосва на другите участници в движението. Ускоряването на реакциите не е признак за умора: при умора реакциите се забавят. Щом усетиш тези признаци, спри на безопасно място за почивка.

Признаци за умора на водача са честото прозяване, паренето в очите и замъгляването на зрението. Прозяването показва, че организмът има нужда от почивка и сън. Очите се изморяват от продължителното взиране в пътя – започват да парят, а зрението се замъглява, затова виждаш опасностите по-късно. Ускоряването на реакциите не е признак за умора: тогава реакциите се забавят. При тези признаци спри на безопасно място и си почини.

При умора рискът от ПТП се повишава поради притъпяване на бдителността и понижаване на концентрацията на вниманието. Умореният водач по-трудно забелязва опасностите и вниманието му лесно се отклонява от пътя, затова пропуска знаци и не реагира навреме. Времето за реакция при умора не намалява, а се увеличава – реакциите стават по-бавни. Затова при първите признаци на умора спри за почивка.

Умората може да доведе до неволно отклоняване от посоката на движение, пропускане на пътни знаци и сигнали и напускане на платното за движение. Когато вниманието е неустойчиво и разсеяно, водачът не следи пътя постоянно: автомобилът бавно се отклонява от лентата, а той го забелязва късно. Пропуска знаци и сигнали на светофара, а при кратко задрямване може да излезе от пътя. Способността да предвиждаш ситуациите при умора не се повишава, а намалява.

Предупреждаващи признаци за умора са вземането на необмислени решения, затрудненията в ориентирането в пътната обстановка и неправилната оценка за скоростта на движение. Умореният водач мисли по-бавно и прибързва, например изпреварва без достатъчна видимост. Трудно разбира какво става около него – кой има предимство, накъде води пътят – и греши колко бързо се движи. Способността за предвиждане на ситуациите при умора не се повишава, а намалява. Щом забележиш тези признаци, спри за почивка.

Предупреждаващи признаци за умора са вземането на неточни решения, намаляването на способността за предвиждане на ситуациите и затрудненията в ориентирането в пътната обстановка. Умореният водач по-бавно осмисля какво става около него и греши в решенията си. Не успява да предвиди какво ще направят другите и трудно се ориентира къде се намира и какво предстои. Способността за правилна преценка при умора не се повишава, а намалява. Щом забележиш тези признаци, спри на безопасно място за почивка.

При намалена видимост трябва да са включени късите или дългите светлини, габаритните светлини и светлината на задната регистрационна табела. Така виждаш пътя по-добре, а другите те забелязват отпред и отзад. Габаритните светлини и светлината на табелата светят заедно с фаровете. Аварийният сигнал не е предназначен за това: той предупреждава за спряло превозно средство или за опасност, а не замества светлините.

Най-опасно на този заледен участък е рязкото подаване на газ. На снимката пътят е покрит със заледен сняг и завива, както показват знаците със стрелки край него. По лед сцеплението на гумите е много малко. Ако подадеш газ рязко, двигателните колела забуксуват и в завоя автомобилът лесно поднася. Задържането на съединителя и превключването на предавките също не са добри по лед, но най-голяма опасност носи рязката промяна на силата, която колелата предават. Карай плавно – с газта, спирачката и волана.