Факторите, които оказват влияние върху поведението на водачите: въпроси и отговори, страница 3 от 5

Да, има лекарства, след приемането на които е забранено да управляваш МПС. Някои лекарства – например успокоителни, сънотворни, силни обезболяващи и някои лекарства против алергия – предизвикват сънливост, замайване или замъглено зрение или забавят реакциите. Под тяхното въздействие не можеш да управляваш безопасно. Затова винаги чети листовката: в нея пише дали лекарството влияе на способността за шофиране. При съмнение попитай лекар или фармацевт.

Трябва да се запознаеш с описанието на лекарството в листовката за пациента и преди да го приемеш, да се консултираш с лекар или фармацевт. В листовката пише дали лекарството влияе на способността за шофиране, а лекарят или фармацевтът могат да ти кажат дали и кога можеш да караш. Това, че се чувстваш добре, не е гаранция: много лекарства забавят реакциите, без да го усещаш. Съветът на приятел или роднина също не е надежден, защото те не познават лекарството и твоето състояние.

Ако си приел лекарство, което влияе отрицателно на управлението, трябва да осигуриш друг водач за пътуването. Такова лекарство може да предизвика сънливост, замайване или забавени реакции и не бива да шофираш под неговото въздействие. Ниската скорост и избягването на натоварените участъци не решават проблема: опасната ситуация може да възникне навсякъде, а забавените реакции остават. Ако няма кой да те откара, използвай обществен транспорт или отложи пътуването.

При влошено здравословно състояние не трябва да управляваш МПС. Болестта, температурата, болката или слабостта отслабват вниманието и забавят реакциите, а може и внезапно да ти стане зле по време на път. Повече почивка след пътуването не намалява опасността по време на самото шофиране. Лекарството също не е решение – много лекарства сами по себе си намаляват способността за управление. Отложи пътуването или помоли друг да кара.

Управлението на МПС след употреба на упойващо вещество е забранено. Упойващите вещества, като наркотиците, променят възприятията, забавят реакциите и нарушават преценката – под тяхното въздействие не можеш да управляваш безопасно. Забраната важи и когато веществото е предписано от лекар: предписанието не променя действието му върху теб. Ако лекарство съдържа такова вещество, не шофирай, докато си под въздействието му.

Водачът обикновено смята, че се движи по-бавно, отколкото в действителност, когато кара по път с голяма широчина и много пътни ленти. На широкия път крайпътните обекти са далеч от теб и сякаш се движат бавно покрай автомобила, затова усещането за скорост отслабва. На тесния двулентов път, при много завои или при изкачване по наклон обектите са близо, а пътят изисква внимание, затова там скоростта се усеща по-силно. На широк път поглеждай по-често скоростомера.

Опасност от загуба на концентрация има при използване на мобилен телефон. Разговорът, а още повече писането на съобщения, отвличат вниманието ти от пътя: мислите ти са в разговора, а погледът често е в екрана. Затова реагираш по-късно и пропускаш опасности. Използването на чистачките и поглеждането в страничното огледало са част от самото управление – те ти помагат да виждаш пътя и обстановката около себе си. По време на движение говори по телефона само чрез устройство, което не държиш в ръка.

Да, времето за реакция на водача влияе на дължината на спирачния път. Докато осъзнаеш опасността и преместиш крака си на спирачката, автомобилът продължава да се движи със същата скорост. Колкото по-дълго е времето за реакция, толкова повече метри изминаваш, преди спирачките изобщо да започнат да действат, и толкова по-далеч ще спре автомобилът. Затова умората, разсейването и алкохолът, които забавят реакцията, удължават пътя до пълното спиране.

Дори малко количество алкохол увеличава времето за реакция на водача. Алкохолът забавя работата на нервната система: по-късно забелязваш опасността и по-бавно натискаш спирачката. Всяка изгубена част от секундата означава метри, изминати без спиране. Човек може да се чувства по-бодър и по-уверен, но реакциите му всъщност са по-бавни. Затова най-сигурно е изобщо да не пиеш, когато ще шофираш.

Дори малко количество алкохол повишава риска от ПТП и влошава възможността за правилна оценка на скоростта. Алкохолът забавя реакциите и притъпява вниманието, а освен това ти пречи да прецениш вярно колко бързо се движиш ти и другите превозни средства. Затова по-често караш твърде бързо и грешиш при изпреварване. Чувството за спокойствие и увереност е измамно: алкохолът не те прави по-предпазлив, а те кара да поемаш повече рискове.

Под въздействие на алкохол съществува опасност водачът да загуби контрола над превозното средство и рискът от ПТП се повишава. Алкохолът влошава координацията на движенията, забавя реакциите и пречи на правилната преценка за скорост и разстояние. Затова водачът по-трудно задържа автомобила в лентата и реагира късно при опасност. Той не става по-бърз и не обръща повече внимание на опасностите – напротив, вниманието му е притъпено и често подценява риска.

Под въздействие на алкохол водачът няма реална преценка за скоростта и реакциите му се забавят. Алкохолът действа на нервната система: сигналите от очите до мозъка и от мозъка до ръцете и краката се предават по-бавно. Затова опасността се забелязва по-късно и спирането започва по-късно. Освен това водачът подценява скоростта си и често кара по-бързо, отколкото си мисли. Чувството, че реагираш по-бързо и си по-концентриран, е измамно – в действителност е точно обратното.

Алкохолът влошава възможността за правилна оценка на скоростта, намалява концентрацията и забавя реакциите. Под негово въздействие подценяваш колко бързо се движиш, вниманието ти лесно се отклонява и пропускаш знаци и опасности. Когато все пак забележиш опасността, реагираш по-късно от трезвия водач. Алкохолът не подобрява координацията на движенията – той я влошава, затова движенията на волана и педалите стават неточни.

Алкохолът забавя реакциите и намалява концентрацията. Под негово въздействие забелязваш опасността по-късно и по-бавно натискаш спирачката, а вниманието ти лесно се разсейва. Алкохолът не подобрява координацията на движенията, а я влошава. Не е вярно и че намалява увереността: напротив, водачът често се чувства по-уверен, отколкото е разумно, и поема излишни рискове.

Алкохолът влошава координацията на движенията и увеличава времето за реакция. Движенията на волана и педалите стават неточни и закъснели, а от появата на опасността до натискането на спирачката минава повече време. Затова автомобилът изминава повече метри, преди да започне да спира. Твърденията, че алкохолът подобрява координацията или намалява времето за реакция, казват точно обратното на истината.

Алкохолът влошава координацията на движенията и намалява концентрацията. Движенията ти стават неточни – по-трудно задържаш автомобила в лентата и дозираш спирането. Вниманието ти се разсейва и пропускаш знаци, пешеходци и други опасности. Алкохолът не ускорява реакциите и не повишава вниманието: той ги забавя и притъпява, макар водачът често да се чувства по-бодър и уверен.

Алкохолът намалява концентрацията и влошава възможността за правилна оценка на скоростта. Вниманието ти се разсейва и пропускаш опасности, а скоростта ти се струва по-ниска от действителната, затова често караш твърде бързо. Алкохолът не подобрява координацията – тя се влошава. Не намалява и времето за реакция: реакциите стават по-бавни, а не по-бързи.

Минималното време, необходимо на организма, за да отдели от кръвта 0,5 промила алкохол, е не по-малко от 4 часа. Организмът разгражда алкохола бавно и с почти постоянна скорост, която не можеш да ускориш. Затова след няколко питиета може да имаш алкохол в кръвта дори на следващата сутрин. Ако си пил, не разчитай на един-два часа почивка: изчакай достатъчно дълго или изобщо не шофирай.

Не, кафето и чаят не ускоряват разграждането на алкохола в кръвта. Алкохолът се разгражда главно в черния дроб с постоянна скорост, която не зависи от това какво пиеш след него. Силното кафе или чай могат само за кратко да те накарат да се чувстваш по-бодър, но количеството алкохол в кръвта остава същото, а реакциите ти – все така забавени. Единственото, което намалява алкохола в кръвта, е времето.

Когато се чувстваш уморен и усещаш, че можеш да заспиш на волана, трябва да спреш за почивка. Умореният водач реагира бавно и може да заспи за няколко секунди – достатъчно, за да напусне пътя или да се блъсне. Кафето и чаят дават само кратък ободрителен ефект и не премахват умората. Увеличаването на скоростта е още по-опасно: при по-висока скорост всяка секунда невнимание означава повече изминати метри. Спри на безопасно място и си почини, а ако можеш – подремни.

Най-ефективният начин за намаляване на умората е спирането за почивка. Само почивката позволява на организма наистина да се възстанови. Музиката и тонизиращите напитки могат за малко да те ободрят, но умората остава и след кратко време се връща, често по-силна. При продължително пътуване спирай редовно, излизай от автомобила, раздвижи се и подиши чист въздух.

Водачът трябва да спира за почивка винаги когато почувства умора. Умората не идва по график: тя зависи от това колко си спал, от времето на денонощието, от пътя и от състоянието ти. Затова не чакай да минат четири часа или да дойде време за хранене – щом усетиш признаците на умора, намери безопасно място и спри. Редовните почивки при дълго пътуване са полезни, но не заместват спирането, когато умората вече се е появила.

Неправилно е, че силното кафе или чай имат продължителен ободрителен ефект. Тонизиращите напитки само временно потискат усещането за умора – след кратко време то се връща, често по-силно. Самата умора не изчезва: реакциите и вниманието остават влошени, а опасността да заспиш на волана продължава. Затова не разчитай на кафето, а спри за почивка.

Голямото количество кафе или чай има кратковременен ободрителен ефект и може да предизвика нервно напрежение. Кофеинът за малко потиска усещането за умора, но не я премахва – след известно време тя се връща. В голямо количество той води до напрегнатост, сърцебиене и раздразнителност, които също влошават управлението. Затова тонизиращите напитки не ти позволяват да караш продължително време, без да чувстваш умора. Единственото истинско решение е почивката.

До намирането на безопасно място за спиране е добре да осигуриш свеж въздух в купето и да разговаряш с пътниците. Свежият въздух и разговорът временно поддържат бдителността ти, докато стигнеш до място, където да спреш и да си починеш. Не увеличавай скоростта, за да намериш по-бързо такова място: уморен реагираш по-бавно, а при висока скорост това е още по-опасно. Честото сменяне на предавките само те разсейва и не подобрява концентрацията.