Превоз на товари в страната и при международен превоз: въпроси и отговори, страница 1 от 7

Правилата за управление и почивка се прилагат за екипажите на автобусите и на товарните автомобили. И двата вида превозни средства се управляват дълго, често и през нощта, а умората е сред честите причини за тежки произшествия. Затова правилата ограничават времето на управление и задължават водача да прави прекъсвания и да ползва почивки. Те важат и за превоза на пътници, и за превоза на товари, а не само за единия от тях.

Правилата на Регламент (ЕО) № 561/2006 се прилагат за водачите на товарни автомобили с допустима максимална маса над 3,5 тона. Регламентът обхваща превоза на товари с по-тежки превозни средства, както и превоза на пътници с автобуси. За товарните автомобили с допустима максимална маса до 3,5 тона тези правила по принцип не важат, затова не се прилагат за всички товарни автомобили. Не се прилагат и за таксиметровите автомобили – те са леки автомобили.

Правилата на Регламент (ЕО) № 561/2006 се прилагат на цялата територия на Европейската общност. Регламентът е пряко приложим във всички държави членки, затова водачът спазва едни и същи правила, в която и държава членка да се движи. Не е важно къде е регистрирано превозното средство, нито на коя държава е гражданин водачът – важно е къде се извършва превозът.

Правилата на AETR се прилагат вместо тези на Регламент (ЕО) № 561/2006, когато част от международния превоз се извършва извън територията на Европейската общност. Европейската спогодба AETR обхваща и държави, които не са членки на Европейския съюз. Затова при международен превоз, който излиза извън общността, се прилагат нейните правила. Решаващ е маршрутът на превоза, а не държавата, в която е регистрирано превозното средство, или гражданството на водача.

Прилагат се правилата на Европейската спогодба за работата на екипажите (AETR). Регламент (ЕО) № 561/2006 важи за превозите в рамките на Европейската общност. Когато част от международния превоз се извършва извън нея, се прилагат правилата на спогодбата, която обхваща и държави извън Европейския съюз. Те са близки до правилата на регламента, затова водачът спазва сходни ограничения за управление, прекъсвания и почивки.

„Време на управление“ е времето, през което водачът непосредствено управлява автомобила. То се записва от тахографа, докато водачът кара. Товаренето и разтоварването, помагането на пътниците да се качат или слязат и почистването и поддръжката на превозното средство също са работа, но не са време на управление – те са „друга работа“.

Дневното време на управление е общото време на управление между края на една дневна почивка и началото на следващата дневна почивка или между дневна и седмична почивка. То не е свързано с часовете на денонощието или с дните от седмицата, а с почивките на водача. Затова се брои от края на една почивка до началото на следващата – независимо дали водачът кара през деня или през нощта и дали е работен или почивен ден.

„Друга работа“ е товаренето и разтоварването, помагането на пътниците да се качат или да слязат и почистването и поддръжката на превозното средство. Това са дейности, свързани с превоза, при които водачът не управлява. Те се отчитат отделно от времето на управление, защото също уморяват водача и не са почивка. Непосредственото управление на автомобила е „време на управление“, а не друга работа.

„Седмица“ е периодът от 00.00 часа в понеделник до 24.00 часа в неделя. Това е календарната седмица – с точно определено начало и край. Не е какъвто и да е период от 7 последователни дни, нито започва по обед. Така времето на управление и почивките на всички водачи се отчитат по един и същи начин и могат лесно да се проверят.

Седмичното време на управление е общото време на управление за една седмица – от 00.00 часа в понеделник до 24.00 часа в неделя. Седмицата е календарна, а не произволно избрани седем последователни дни. В нея се включва всяко управление, а не само това през работните дни: ако караш в събота или неделя, и това време се брои.

Прекъсването е период, в който водачът не може да управлява превозното средство, не може да извършва друга работа и който се използва изключително за възстановяване. Целта му е водачът да си почине между периодите на управление. Ако през това време товари, разтоварва или върши друга работа, това не е прекъсване. Затова не е достатъчно превозното средство да не се движи: важно е какво прави водачът.

„Почивка“ е всеки непрекъснат период от време, през който водачът може свободно да разполага със своето време. Тогава той не управлява, не работи и не е длъжен да бъде на разположение. Ако водачът не управлява, но трябва да е на разположение, това е „време на разположение“, а не почивка. Ако пък извършва друга работа по време на превоза, това е „друга работа“.

Водачите ползват дневна и седмична почивка. Дневната почивка е времето за възстановяване в рамките на всяко денонощие, а седмичната – по-дългата почивка, която водачът ползва веднъж седмично. Регламентът не предвижда месечна почивка. Отделно от почивките водачът прави и прекъсвания по време на управлението.

Дневната почивка може да бъде нормална или намалена. Нормалната дневна почивка е поне 11 часа и може да се ползва и на две части. Намалената дневна почивка е по-кратка – поне 9 часа, и може да се ползва най-много три пъти между две седмични почивки. „Дневна почивка по време на прекъсване“ няма: прекъсването е отделно понятие и не замества дневната почивка.

През времето на разположение водачът трябва да е в състояние да отговаря на всички повиквания и да започне да управлява превозното средство. Той не е длъжен да бъде на работното си място, но не може да разполага свободно с времето си, затова това не е почивка. Не е и работа: ако през това време водачът товари, разтоварва или върши друга работа, времето се отчита като „друга работа“, а не като време на разположение.

Седмичната почивка може да бъде нормална или намалена. Нормалната седмична почивка е поне 45 часа, а намалената – поне 24 часа. Намаляването трябва да се компенсира с допълнителна почивка в определен срок. Седмичната почивка не се разделя на части и не може да се ползва по време на прекъсване – прекъсването е друго понятие.

Дневното време на управление не трябва да надвишава 9 часа. Това е общото време на управление между две почивки. Два пъти седмично то може да бъде удължено до 10 часа, но 9 часа е основната граница. 8 и 8,5 часа са в рамките на разрешеното, но не са границата, която определя регламентът.

Водачът не е в нарушение при 7 часа и при 9 часа дневно време на управление. Дневното време на управление не трябва да надвишава 9 часа, а два пъти седмично може да стигне до 10 часа. 7 и 9 часа са в рамките на разрешеното. 11 часа надвишават дори удълженото дневно време, затова са нарушение.

Дневното време на управление може да бъде продължено до 10 часа два пъти седмично. Обикновено водачът управлява не повече от 9 часа между две почивки. Регламентът позволява по-дълъг ден, но само два пъти в една седмица – не само веднъж и не три пъти. Така по-дългото управление не става навик и умората не се натрупва.

Дневното време на управление не трябва да надвишава 9 часа. То се отчита между края на една дневна почивка и началото на следващата. Два пъти седмично може да бъде удължено до 10 часа, но 11 часа не са разрешени. По-кратко управление, например 7 или 8 часа, е разрешено, но това не е горната граница.

Водачът не е в нарушение при 6, 7 и 9 часа дневно време на управление. Дневното време на управление не трябва да надвишава 9 часа, а два пъти седмично може да бъде до 10 часа. Всяка продължителност до 9 часа е разрешена. 11 часа надвишават дори удълженото дневно време, затова тогава водачът е в нарушение.

Дневното време на управление може да бъде продължено до 10 часа. Основната граница е 9 часа, а удължаването до 10 часа е разрешено най-много два пъти седмично. 10 часа и 30 минути, 11 часа и 11 часа и 30 минути надвишават тази граница и са нарушение.

Водачът е задължен да ползва нова седмична почивка най-късно след шест 24-часови периода от края на последната седмична почивка. Така между две седмични почивки водачът може да работи най-много шест денонощия подред. Седем или осем периода биха натрупали прекалено много умора, а пет е по-малко от най-големия разрешен брой.

Седмичното време на управление не трябва да превишава 56 часа. Това е границата за една календарна седмица – от понеделник до неделя. Заедно с ограничението от 90 часа за всеки две последователни седмици това означава, че след седмица с 56 часа следващата трябва да е по-лека. 48, 52 и 60 часа не са границата, определена в регламента.

Общото време на управление за всеки две последователни седмици не трябва да надвишава 90 часа. Така, ако водачът кара 56 часа в една седмица, през следващата може да управлява най-много 34 часа. Ограничението пречи умората да се натрупва седмица след седмица. 80, 100 и 110 часа не са границата, определена в регламента.