Превоз на товари в страната и при международен превоз: въпроси и отговори, страница 4 от 7

Водачите за обществен превоз на товари трябва да отговарят на изискванията за минимална възраст, за правоспособност за управление на превозни средства от съответната категория и за квалификация. Възрастта и правоспособността показват, че можеш да управляваш точно това превозно средство, а квалификацията – че имаш професионалните знания за безопасния превоз. Местожителството в държава от Европейския съюз не е изискване към водача.

Водачът за обществен превоз на товари трябва да има свидетелство за управление за съответната категория, да е психологически годен и да отговаря на изискването за квалификация. Свидетелството дава право да управляваш превозното средство, психологическата годност показва, че можеш да се справиш с напрежението и отговорността на работата, а квалификацията – че имаш професионалните знания. Обичайното пребиваване в държава от Европейския съюз не е сред тези изисквания.

Твърдението е правилно: водачите за обществен превоз на товари задължително минават предпътен медицински преглед, който включва общото им здравословно състояние. Прегледът се прави преди тръгване, за да не поеме на път водач, който е болен, преуморен или под влияние на алкохол. Водачът на тежко товарно превозно средство носи голяма отговорност за безопасността на другите, затова здравето му се проверява.

Картата за квалификация на водача е валидна 5 години. След този срок водачът трябва да премине периодично обучение, за да получи нова карта. Така знанията му за безопасността, правилата и икономичното каране се обновяват редовно. 1 и 3 години не са срокът на валидност на картата.

Картата за квалификация се издава след преминаване на обучение за начална квалификация и успешно полагане на изпит. За водачите, придобили категория C след 10.09.2009 г., началната квалификация е задължителна: обучението дава професионалните знания, а изпитът показва, че са ги усвоили. Периодичното обучение е за водачи, които вече имат карта и трябва да я подновят на всеки 5 години.

Твърдението е правилно: водачите на автомобили за обществен превоз на товари трябва да отговарят на изискванията за психологическа годност. Професионалният водач кара дълго, често при напрежение и в сложна обстановка. Психологическата годност показва, че може да запази вниманието и самообладанието си и да реагира правилно в опасна ситуация. Затова тя е задължително изискване, наред със свидетелството за управление и квалификацията.

Водачът е длъжен да представи документите на превозното средство и на товара във всички случаи, когато контролните органи поискат това. Проверката не зависи от това дали си нарушил правилата или си участвал в произшествие – контролните органи могат да проверят документите ти по всяко време. Затова винаги носи необходимите документи в превозното средство.

При обществен превоз на товари водачът носи пътен лист по образец, товарителница по образец и карта за квалификация на водача. Пътният лист описва превоза, който извършва превозното средство, товарителницата – товара, изпращача и получателя, а картата за квалификация доказва, че водачът има право да извършва професионален превоз. Справка от КАТ за отнетите контролни точки не е сред документите, които се носят.

При превоз на товари водачът носи товарителница по образец, удостоверение на превозното средство за обществен превоз на товари или заверено копие от лиценз на Общността и свидетелство за регистрация на превозното средство. Товарителницата описва товара, удостоверението или копието от лиценза доказват правото да се извършва превозът, а свидетелството за регистрация – че превозното средство е регистрирано. Медицинското свидетелство не е сред документите, които се носят.

При обществен превоз на товари в България водачът носи документ за застраховка „Гражданска отговорност“, карта за квалификация и свидетелство за управление от съответната категория. Застраховката покрива вредите, които може да причиниш на други хора, картата за квалификация доказва професионалната ти подготовка, а свидетелството – правото да управляваш това превозно средство. Медицинското свидетелство не е сред документите, които носиш по време на превоза.

При международен превоз на товари водачът носи разрешителните от държавите, през които минава превозът, ако се изискват, и заверено копие от лиценза на Общността. Някои държави допускат чужди превозвачи само с тяхно разрешително. Копието от лиценза доказва, че превозвачът има право да извършва международни превози. Медицинското свидетелство и договорът за собственост на превозното средство не са сред задължителните документи.

При международен превоз на товари водачът носи митническите гаранционни документи, изисквани по международните договори, разрешителните от държавите, през които минава превозът, ако се изискват, и заверено копие от лиценза на Общността. Митническите гаранционни документи, например карнетът ТИР, позволяват стоката да мине през границите, без по пътя да се плащат мита. Копие от знака за преминат периодичен технически преглед не е сред тези документи.

При международен превоз водачът носи товарителница по образец съгласно конвенцията CMR и заверено копие на договора за наем или лизинг, когато превозното средство не е собственост на превозвача. Товарителницата CMR е общоприетият документ за международен превоз на стоки: описва товара, изпращача и получателя. Договорът за наем или лизинг показва, че превозвачът законно използва чуждото превозно средство. Копие от карта за оценка на физическата годност не се изисква.

Карнетът ТИР е документ, въз основа на който превозните средства при преминаване през граница не се подлагат на митническа проверка от транзитните митнически бюра. Товарът се проверява и запечатва в държавата на отпътуване. Транзитните митници по пътя само проверяват дали пломбите са цели, затова превозът минава по-бързо. Карнетът не е товарна спецификация, нито разрешително за превоз в чужди държави.

Превозните средства по системата ТИР обикновено остават запечатани, докато пристигнат в получаващите митнически бюра. Митницата в държавата на отпътуване проверява товара и поставя пломбите. Транзитните митници по пътя не отварят товарното пространство, а само проверяват дали пломбите са цели. Затова пломбите не се свалят след първата граница, нито на последния граничен пункт – това става едва в митническото бюро на получаване.

При режима ТИР не се заплащат мита и такси на транзитните митнически бюра. Стоката само минава през тези държави, без да остане там, затова мита по пътя не се дължат – гаранцията по карнета ТИР покрива евентуалните задължения. Митата и таксите се уреждат в отправните или в получаващите митнически бюра – там, където стоката се изнася или внася.

Твърдението е правилно: за стоките под режима ТИР не се заплащат и не се депозират вносни или износни мита и такси в транзитните митнически учреждения. Това е основното предимство на системата: товарът е запечатан, а гаранцията по карнета ТИР покрива митата, ако нещо се обърка. Затова на всяка транзитна граница не е нужно да плащаш или да оставяш депозит и превозът минава по-бързо.

Разрешителните ЕКМТ (СЕМТ) са многократни разрешителни за международен автомобилен превоз на товари. Издават се по системата на Европейската конференция на министрите на транспорта и важат в държавите, които участват в нея. С едно такова разрешително превозвачът може да извършва много превози в рамките на срока му. Те не са специални разрешителни за опасни товари или за бързоразвалящи се храни.

Многократното ЕКМТ (СЕМТ) разрешително дава възможност за неограничен брой пътувания в страните членки за определен период. Именно затова е многократно: не се издава отделно разрешително за всеки курс, а едно разрешително важи през целия срок, за който е издадено. Не е ограничено до точно определен брой превози.

Транзитен превоз е преминаването през територията на дадена страна, при което на нейната територия не се товарят и не се разтоварват стоки. Превозното средство само минава през страната по пътя си към държавата на получаване. Ако там се разтоварва или товари стока, превозът вече не е транзитен – той е превоз до или от тази страна.

Застраховката „Гражданска отговорност“ покрива отговорността на застрахования за имуществени и неимуществени вреди, причинени на трети лица и свързани с превозното средство. Имуществените вреди са например повредено чуждо превозно средство или разходи за лечение. Неимуществените вреди са болките и страданията на пострадалите. Застраховката покрива и двата вида, а не само единия.

Застрахователят покрива отговорността на застрахования за имуществените и неимуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт. Имуществени вреди са например разходите за лечение или загубените доходи на пострадалия, а неимуществени – болките и страданията. Застраховката покрива и вредите, причинени на чуждо имущество, както и пропуснатите ползи, които са пряк резултат от увреждането. Затова твърденията, че не ги покрива, са грешни.

Застрахователят покрива вредите и когато превозното средство се използва от лице, което не е упълномощено, но не го е придобило чрез кражба, което няма или временно е лишено от свидетелство за управление, или което е нарушило изискванията за техническа изправност. Целта на застраховката е пострадалите да получат обезщетение, дори виновният водач да е нарушил правилата. Изключение е кражбата: когато превозното средство е придобито чрез кражба, застраховката не покрива вредите, причинени от крадеца.

Застраховани по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ са всички лица, които ползват превозното средство на законно основание. Застраховката е свързана с превозното средство, а не само с човека, който я е сключил. Затова покрива и собственика, и всеки водач, който законно кара превозното средство – например член на семейството или колега. Не е ограничена само до собственика или само до водача.

Застраховката покрива вредите, причинени на територията на Република България съгласно българския закон, и на територията на друга държава членка съгласно нейния закон. С една застраховка можеш да пътуваш в целия Европейски съюз, а пострадалите получават обезщетение по закона на държавата, в която е станало произшествието. Покритието не е ограничено само до държавата, в която е регистрирано превозното средство.