Превоз на товари в страната и при международен превоз: въпроси и отговори, страница 6 от 7

Изпращачът посочва в товарителницата точното наименование на товара и особените му свойства, ако има такива. Той познава товара най-добре и отговаря за верността на данните. Особените свойства – например че товарът е чуплив, опасен или трябва да се пази на определена температура – казват на превозвача как да се отнася с него. Продължителността на превоза в часове не е сред тези данни: тя зависи от превозвача и от пътя.

Точното наименование на товара в товарителницата вписва изпращачът. Той предава товара и знае най-добре какво точно изпраща, а ако данните са неверни, отговаря за вредите от тях. Превозвачът и водачът при приемането проверяват видимото състояние на товара и опаковката, но не определят какво е съдържанието. Спедиторът само организира превоза.

Особените свойства на товара в товарителницата вписва изпращачът. Само той знае точно дали товарът например е чуплив, запалим, отровен или трябва да се пази на определена температура. Тези данни казват на превозвача и на водача как да товарят, подреждат и превозват товара безопасно. Ако изпращачът ги пропусне или впише неверни данни, той отговаря за вредите.

Документите, които органите за държавен здравен контрол изискват във връзка с товара, се осигуряват от изпращача. Той познава стоката и може да получи документите за нея – например сертификати за храни, растения или животни. Изпращачът ги предава на превозвача заедно с товара. Водачът ги носи и ги представя при проверка, но не е длъжен да ги осигурява, както не е длъжен и превозвачът.

В товарителницата трябва да бъдат вписани мястото и датата, на които е съставена. Те показват кога и къде е оформен договорът за превоз. Мястото на производство на стоките не е сред данните, които се вписват в товарителницата – произходът на стоката се доказва с други документи.

В товарителницата трябва да бъдат вписани името и адресът на изпращача. Те показват кой е предал товара и с кого превозвачът е сключил договора. На този адрес превозвачът може да се свърже с изпращача, например ако превозът не може да се извърши или получателят откаже товара. Разрешението за дейност на изпращача не е сред данните в товарителницата.

В товарителницата трябва да бъдат вписани името и адресът на превозвача, на изпращача и на получателя. Това са страните, между които се движи товарът: изпращачът го предава, превозвачът го превозва, а получателят го приема. Водачът управлява превозното средство от името на превозвача, затова неговото име и адрес не се вписват в товарителницата.

В товарителницата задължително трябва да бъдат вписани името и адресът на изпращача. Те показват кой е предал товара и с кого е сключен договорът за превоз. Само електронна поща не е достатъчна: от нея не става ясно кой точно е изпращачът и къде се намира, а това е важно, ако възникне спор или товарът трябва да се върне.

В товарителницата задължително се вписват мястото и датата на приемане на товара за превоз и мястото на доставяне на товара. Мястото и датата на приемане показват откъде и от кога превозвачът отговаря за товара, а мястото на доставяне – докъде трябва да го превози. Времето за доставка не се вписва задължително – вписва се само когато страните са уговорили срок на превоза.

За получателя в товарителницата задължително се вписват името и адресът му. Така превозвачът и водачът знаят на кого точно и къде трябва да предадат товара. Само електронна поща не стига – по нея не можеш да намериш получателя и да му предадеш стоката, нито да провериш дали този, който приема товара, е точно той.

В товарителницата трябва да бъдат вписани мястото и датата на приемането на товара за превоз. От този момент превозвачът отговаря за товара, затова е важно да се знае къде и кога го е приел. Времето за доставка се вписва само ако страните са уговорили срок на превоза – то не е задължително. Стойността на възложената поръчка също не е сред задължителните данни.

В товарителницата трябва да бъде вписано мястото за доставка на товара. Без него превозвачът не знае докъде трябва да превози товара и къде да го предаде на получателя. Времето за доставка се вписва само когато страните са уговорили срок на превоза, а стойността на възложената поръчка не е сред задължителните данни.

В товарителницата трябва да бъдат вписани наименованието на вида на товара, видът на опаковката и количеството на товара. Тези данни описват какво точно приема превозвачът: какъв е товарът, как е опакован и колко е – например брой пакети или палети. С тях при доставянето се проверява дали всичко е пристигнало и в какво състояние. Стойността на товара не се вписва задължително – само когато изпращачът я обяви.

В товарителницата трябва да бъде вписано брутното тегло на товара или количеството му, изразено по друг начин. Брутното тегло е масата на товара заедно с опаковката. То показва колко тежи товарът, помага да не се претовари превозното средство, а при доставянето – да се провери дали нещо не липсва. Баркодът и митническият код сами по себе си не показват колко товар се превозва.

Брутното тегло на товара или количеството му, изразено по друг начин, трябва да бъде вписано в товарителницата. Брутно е теглото заедно с опаковката. Когато теглото не е подходяща мярка, количеството се изразява по друг начин – например в брой, литри или кубични метри. Тези данни показват колко товар е приет за превоз. Само баркод или само митнически код не дават тази информация.

Правилно – освен превозната цена в товарителницата се вписват и допълнителните разходи от сключването на договора до доставянето на товара. Такива са например митата, таксите и другите разходи, които възникват по пътя. Когато са записани, е ясно колко струва превозът и кой какво трябва да плати, затова при доставянето няма спор за сметката.

Да – изпращачът, превозвачът и получателят имат право да вписват забележки в товарителницата. Страните могат да впишат в нея и други данни, които смятат за полезни. Например превозвачът отбелязва, че опаковката е повредена при приемането, а получателят – че при доставянето липсва част от товара. Тези забележки по-късно помагат да се определи кой отговаря за вредите. Правото не е ограничено до превоза на опасни товари.

Да – в товарителницата може да се впише забрана за претоварване. Така изпращачът показва, че товарът не бива да се прехвърля на друго превозно средство по пътя – например защото е чуплив, ценен или пломбиран. Тази забрана не се вписва задължително, а само когато е нужна, и не е ограничена до опасните товари.

Да – в товарителницата може да се впише обявената стойност на товара. Изпращачът я вписва, когато иска при изгубване или повреда на товара да получи обезщетение според действителната му стойност, обикновено срещу допълнително заплащане. Тази възможност не зависи от теглото на товара, затова условието „само ако товарът е над 5 т“ е невярно.

Да – в товарителницата може да се впишат данни относно застраховката на товара. Например изпращачът може да даде указания на превозвача товарът да бъде застрахован. Така е ясно дали и как е застрахован товарът, ако бъде изгубен или повреден. Това важи за всеки товар, не само за ценните предмети.

Да – в товарителницата може да се впише срокът на превоза. Когато изпращачът и превозвачът са уговорили срок, вписването му показва до кога товарът трябва да бъде доставен. Ако превозвачът закъснее, той отговаря за вредите от закъснението. Срок може да се уговори за всеки товар, не само за лесноразваляемите продукти.

Обезщетението за вредите, нанесени на товара поради неверни данни в товарителницата, се плаща от изпращача. Изпращачът вписва данните за товара и отговаря за тяхната точност и пълнота. Ако например не е посочил, че товарът е чуплив или трябва да се пази на определена температура, и затова той бъде повреден, вината е негова. Превозвачът и водачът разчитат на данните, които изпращачът е дал.

При аналогов тахограф водачът може да извади тахографския лист след края на работния период. Листът записва цялото работно време на водача – управлението, другата работа, прекъсванията и почивките. Ако го извадиш при спиране за почивка или при всяко прекъсване, записът се разкъсва и не може да се провери дали спазваш времената за управление и почивка. Затова листът остава в тахографа до края на работния период.

Застрахователят има право да си върне от застрахования платеното обезщетение, когато той е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата, под въздействието на наркотично вещество или е отказал проверка за алкохол или виновно се е отклонил от нея. Застраховката „Гражданска отговорност“ обезщетява пострадалите, но в тези случаи виновният водач после връща парите на застрахователя. Самото наличие на пострадали хора не е основание за това – именно за тях е застраховката.

Картата на водача за дигитален тахограф е персонална. Тя се издава на конкретен водач, носи неговите данни и снимка и записва само неговите дейности – управление, друга работа, прекъсвания и почивки. Затова не се предоставя на друг и не е обща за екипажа: когато водачите са двама, всеки поставя своята карта в тахографа.