Поддържане на автомобила в техническа изправност: въпроси и отговори, страница 3 от 4

Ежедневното обслужване на колелата и гумите изисква да провериш състоянието на колелата и налягането в гумите, както и затягането на гайките на колелата. Преди тръгване огледай гумите за порязвания, издутини и забити предмети и провери налягането. Разхлабена гайка може да доведе до падане на колелото, затова и закрепването се проверява всеки ден. Измерването на дълбочината на шарките и разместването на гумите не са ежедневни дейности – правят се периодично, по предписанията на производителя.

По време на пътуване, като част от ежедневното обслужване, се проверява загряването на гумата. При престой докосни гумите и провери дали някоя не е много по-гореща от останалите. Прекомерното загряване показва ниско налягане, претоварване или спирачка, която не се освобождава напълно, и може да доведе до спукване на гумата. Статичното и динамичното балансиране на колелата се правят в сервиз със специална машина, а не по пътя.

Налягането на въздуха в гумите трябва да се поддържа в границите, предписани от производителя. Производителят определя налягането така, че гумата да държи добре пътя, да се износва равномерно и автомобилът да се управлява сигурно. По-ниското налягане не подобрява устойчивостта: гумата загрява, износва се по краищата и автомобилът се управлява по-трудно. По-високото не намалява износването – гумата се износва в средата, а сцеплението с пътя намалява.

Налягането на въздуха в гумите се следи с манометър. Манометърът е уред за измерване на налягане – поставя се на винтила и показва налягането в гумата. На око не можеш да го прецениш: гума с доста по-ниско налягане често изглежда нормално. Динамометърът измерва сила, а не налягане.

Налягането в гумите се измерва преди тръгване, при студена гума. По време на движение гумата загрява, въздухът в нея се разширява и налягането се повишава. Ако го измериш веднага след спиране, ще получиш по-висока стойност от действителната. Предписанията на производителя са за студени гуми – затова проверявай налягането, преди да тръгнеш или след като автомобилът е престоял.

Дълбочината на шарките на протектора се измерва с уред за измерване на дълбочината на протекторния рисунък – дълбокомер. Уредът се поставя в канала на протектора и показва дълбочината с точност до части от милиметъра. С ролетка тази точност не се постига, а на око не можеш да прецениш дали шарките са над минимално допустимата дълбочина.

Правилно – превозно средство с общ брой на колелата до 6 трябва да има едно резервно колело. Резервното колело ти позволява да смениш спуканата гума на място и да продължиш безопасно. Броят на резервните колела расте с броя на колелата: до 6 колела – едно резервно, над 6 до 10 – две, над 10 до 16 – три, над 16 – четири.

Правилно – превозно средство с общ брой на колелата над 6 и не повече от 10 трябва да има две резервни колела. Колкото повече са колелата, толкова по-голяма е вероятността някоя гума да се повреди по време на пътуване. Затова броят на резервните колела расте: до 6 колела – едно резервно, над 6 до 10 – две, над 10 до 16 – три, над 16 – четири.

Превозно средство с общ брой на колелата над 6 и не повече от 10 трябва да има два броя резервни колела. При повече колела и вероятността за повреда на гума е по-голяма, затова едно резервно колело не стига. Запомни правилото: до 6 колела – едно резервно, над 6 до 10 – две, над 10 до 16 – три, над 16 – четири. Три резервни колела се изискват едва при над 10 колела.

Правилно – състав от превозни средства с общ брой на колелата над 10 и не повече от 16 трябва да има три резервни колела. Броят се отнася за всички колела на състава – на теглещото превозно средство и на ремаркето заедно. Правилото е: до 6 колела – едно резервно, над 6 до 10 – две, над 10 до 16 – три, над 16 – четири.

Превозно средство с повече от 16 колела трябва да има четири броя резервни колела. Тежките превозни средства и съставите с много колела изминават дълги разстояния и вероятността за повреда на гума е голяма. Броят на резервните колела расте с броя на колелата: до 6 – едно, над 6 до 10 – две, над 10 до 16 – три, над 16 – четири.

Правилно – превозно средство с повече от 16 колела трябва да има четири резервни колела. Колкото повече са колелата, толкова повече резервни се изискват: до 6 колела – едно резервно, над 6 до 10 – две, над 10 до 16 – три, над 16 – четири. Така и при повече от една повреда по пътя можеш да смениш гумите и да продължиш.

Ако липсва игленият клапан на винтила, въздухът от гумата се изпуска в атмосферата. Игленият клапан е основният елемент на винтила: той пропуска въздуха навътре при помпане и го задържа в гумата. Без него винтилът е просто отворена тръбичка и гумата спада. Затова не е вярно, че липсата му не се отразява на гумата, нито че клапанът не е елемент от винтила.

При поддържането и експлоатацията на автомобила опасност за водача представляват въртящите се части на двигателя с вътрешно горене. Вентилаторът, ремъците и шайбите на работещия двигател могат да захванат пръстите, косата, дрехите или инструмента ти и да причинят тежко нараняване. Затова не работи в двигателното отделение, докато двигателят е включен, и пази дрехите и ръцете си далеч от движещите се части.

При поддържането и експлоатацията на автомобила опасност за водача представляват нагорещените части. След работа двигателят, изпускателният колектор, ауспухът, радиаторът и спирачките са много горещи и могат да причинят изгаряне при допир. Затова, преди да работиш в двигателното отделение или около колелата, изчакай частите да изстинат. Токът от акумулаторната батерия е с ниско напрежение и при допир не е опасен за човека.

Опасност за водача представляват проводниците за високо напрежение. Те са част от запалителната уредба и пренасят към свещите напрежение от хиляди волтове. Ако ги докоснеш при работещ двигател, особено когато изолацията им е повредена, можеш да получиш силен токов удар. Проводниците за ниско напрежение работят с напрежението на акумулаторната батерия и при допир не са опасни. Затова не е вярно, че електрическите проводници в автомобила изобщо не са опасни.

За да се предпазиш от нараняване от въртящи се части, ремонтните дейности по двигателя се извършват при неработещ двигател и спрян автомобил. Изключеният съединител или изключените предавки не спират въртенето на коляновия вал, вентилатора и ремъците – при работещ двигател те продължават да се въртят и могат да захванат ръката, дрехите или инструмента ти. Само когато двигателят е изгасен, тези части са неподвижни.

Ако отвориш капачката на радиатора при температура на охладителната течност над 70 градуса, има опасност да те залее и изгори горещата течност. Охладителната уредба работи под налягане и горещата течност в нея е близо до кипене. Щом махнеш капачката, налягането пада, течността кипва и изригва навън заедно с парата. Затова изчакай двигателят да изстине, а капачката отваряй бавно, покрита с плътна кърпа.

При зареждане на двигателя и автомобила с гориво или масло не се допуска работа с открит огън. Парите на горивото се запалват лесно, а смесени с въздуха могат да експлодират. Малка искра или пламък, например от запалка или цигара, е достатъчна за пожар. Затова при зареждане не пуши и не работи с открит пламък. Не е вярно, че няма опасност или че няма забрани.

Разлятото върху автомобила гориво трябва да се подсуши и почисти, тъй като бензиновите пари са силно експлозивни и пожароопасни. Бензинът се изпарява бързо и парите му, смесени с въздуха, се запалват от най-малката искра – например от статично електричество, от горещ ауспух или от цигара. Затова разлятото гориво се забърсва веднага. Основната причина не е корозията: опасността е пожарът.

Не, около мястото на разлива не се работи с открит пламък, защото бензиновите пари са силно експлозивни и пожароопасни. Бензинът се изпарява бързо, а парите му, смесени с въздуха, се запалват от пламък или искра. Те са вредни и за здравето, но причината за забраната на открития пламък е опасността от пожар и експлозия, а не отровността им.

При работа по автомобил, повдигнат на крик, се вземат мерки против самоволното му придвижване и против пропадането му. Срещу придвижването задействай спирачката за паркиране и подложи клинове под колелата, които остават на земята. Срещу пропадането постави здрави подпори под автомобила и никога не работи под него, когато е подпрян само на крика – крикът може да се изплъзне или да поддаде. Не е вярно, че тук няма опасност и правила.

При работа върху автомобил, повдигнат на крик, се задейства спирачката за паркиране. Така автомобилът не може да тръгне сам и да се изплъзне от крика. Изключеният съединител не задържа автомобила – напротив, той прекъсва връзката с двигателя и колелата се въртят по-свободно. За още по-голяма сигурност подложи клинове под колелата, които остават на земята.

Механичните крикове трябва да се поставят в специалните гнезда в рамата, броните или на други подходящи места. Тези места са предвидени и подсилени от производителя, за да издържат натоварването – в ръководството на автомобила е показано къде са. Ако поставиш крика на случайно място, той може да се изплъзне или да огъне и пробие ламарината, а автомобилът да падне. Затова не го поставяй там, където ти е най-удобно.

Правилно – изолацията на проводниците на запалителната уредба трябва да се поддържа в добро състояние. По тези проводници минава високо напрежение към свещите. При напукана или повредена изолация възниква открита искра: тя може да удари човека, който докосне проводника, или да запали горивни пари и масло в двигателното отделение. Затова повредените проводници се подменят навреме.