Основни агрегати, възли и системи на автомобила: въпроси и отговори, страница 9 от 10

Окачването е част от ходовата част на автомобила. Ходовата част носи автомобила и му позволява да се движи по пътя: тя включва рамата, мостовете, окачването и колелата. Окачването свързва мостовете с рамата или каросерията. То не е част от трансмисията, която предава въртящия момент, нито от купето.

Окачването осигурява еластична връзка между мостовете и рамата (каросерията), гаси колебанията на каросерията и колелата и предава теглителните сили от двигателните колела чрез двигателните мостове към рамата (каросерията) и обратно. Пружините или ресорите поемат ударите от неравностите, амортисьорите гасят люлеенето, а елементите на окачването пренасят силите, с които колелата теглят или спират автомобила. Връзката между колелата и главното предаване осъществяват полуваловете, а не окачването.

При зависимото окачване промяна в положението на едно от колелата на моста води до промяна в положението и на другото колело. Двете колела са свързани с обща твърда греда – моста. Когато едното колело мине през неравност и се повдигне, гредата се накланя и с нея се накланя и другото колело. Такова окачване е здраво и просто, затова често се среща при товарните автомобили. Управляемият и двигателният мост не си влияят по този начин.

Листовият ресор е елемент от окачването на автомобила. Той е сноп от стоманени листове с различна дължина, който свързва моста с рамата и поема ударите от неравностите на пътя, като се огъва. Затова е еластичен елемент на окачването, а не част от рамата, каросерията или моста, макар да е закрепен към тях.

При независимото окачване промяна в положението на едно от колелата на моста не предизвиква промяна в положението на другото колело. Всяко колело е окачено отделно. Когато едното мине през неравност, другото остава на мястото си и продължава да държи пътя. Затова автомобилът е по-удобен и по-стабилен. При зависимото окачване колелата са свързани с обща греда и движението на едното се предава на другото.

Листовите ресори са разположени успоредно (надлъжно) или напречно спрямо надлъжната ос на автомобила. Най-често, например при товарните автомобили, те са надлъжни – по един от всяка страна на моста. Някои конструкции обаче използват напречен ресор. Затова не е вярно, че са винаги само надлъжни или винаги само напречни.

Стабилизиращата щанга на окачването служи за намаляване на страничното наклоняване на автомобила при завой. Тя е еластичен прът, който свързва окачването на лявото и на дясното колело. В завоя каросерията се накланя навън: от едната страна окачването се свива, а от другата се отпуска. Щангата се усуква и се противопоставя на това, така че автомобилът се накланя по-малко и държи пътя по-добре. Тя не влияе на скоростта.

Амортисьорът е елемент от окачването на автомобила. Той е монтиран между моста или колелото и рамата или каросерията и работи заедно с пружините или ресорите: те поемат ударите, а амортисьорът гаси люлеенето след тях. Затова не е част от рамата, каросерията или силовото предаване, а от окачването.

Амортисьорът е предназначен да погасява колебанията на рамата (каросерията) на автомобила. След удар в неравност пружината се свива и разтяга и без амортисьор каросерията би се люляла дълго. Амортисьорът прекарва течност през малки отвори и клапани и така превръща енергията на люлеенето в топлина. Каросерията се успокоява бързо, а колелата остават в контакт с пътя. Връзката на колелата и мостовете с рамата осъществяват други елементи на окачването.

При пневматичното окачване ролята на еластичен елемент се изпълнява от въздушна възглавница, напълнена със сгъстен въздух. Вместо пружина или ресор между моста и рамата стои гумена възглавница със сгъстен въздух в нея. Сгъстеният въздух е еластичен като пружина, а налягането му може да се променя според товара. Затова такова окачване често се среща при автобусите и тежките товарни автомобили. Течностите почти не се свиват и не могат да бъдат еластичен елемент.

Поддръжката на ресорите (пружините) изисква периодично почистване от прах, кал и други замърсители. Калта задържа влага и между листовете на ресора се появява ръжда, която увеличава триенето и намалява еластичността. Затова ги почистваш редовно. Ежедневно смазване или регулиране не е нужно: ресорите се смазват според предписанията, поне веднъж годишно.

Повишаване на еластичността на ресорите, предотвратяване на корозията и отстраняване на скърцането се постига чрез почистване и смазване на ресорите. Смазката между листовете им позволява да се плъзгат един по друг, затова ресорът се огъва по-леко и не скърца. Тя покрива метала и го пази от ръжда. Промиването с газьол и продухването със сгъстен въздух са само подготовка преди смазването, а миенето с топла вода оставя влага, която води до корозия.

Смазване на ресорите се извършва поне веднъж годишно. През годината между листовете попадат прах, кал и влага, старата смазка се изтрива и листовете започват да се трият и да ръждясват. Редовното смазване запазва еластичността им и спира скърцането. Не е вярно, че ресорите не се смазват, нито че това се прави едва при основен ремонт.

За смазване на ресорите се използва графитна грес. Графитът намалява триенето между листовете, а гъстата грес остава между тях дълго, без да се отмива от водата и калта. Маслата – трансмисионно, двигателно или трансформаторно – са течни, бързо изтичат и задържат прах, затова не са подходящи.

Преди смазване на ресорите листовете им се промиват с газьол и се продухват със сгъстен въздух. Газьолът разтваря старата смазка и калта, а сгъстеният въздух отстранява остатъците и изсушава листовете. Така новата грес попада върху чист метал. Водата оставя влага, която води до ръжда, а разтворът на сода-бикарбонат служи за неутрализиране на разлят електролит от акумулаторната батерия.

При загуба на еластичността на ресорите (пружините) и счупване на отделни листове се получава разлюляване на каросерията при движение на автомобила. Отслабените или счупени ресори не поемат ударите равномерно и каросерията се люлее и накланя повече. Това прави автомобила по-нестабилен на пътя, особено в завой и при неравности. Затова не е вярно, че стабилността се повишава или не се променя.

Загубата на еластичността на ресорите (пружините) и счупването на отделни листове влошава стабилността и затруднява управляемостта на автомобила. Каросерията се люлее и накланя, колелата губят равномерния си контакт с пътя и автомобилът реагира на волана по-неточно. Това се усеща не само в завой и не само като лек страничен наклон, а при всяко движение – особено на неравен път и при спиране.

Използването на ресори (пружини) с различна еластичност предизвиква разлюляване на каросерията при движение на автомобила. Когато ресорите от двете страни са различни, единият се огъва повече от другия при едно и също натоварване. Каросерията се накланя и се люлее неравномерно, а автомобилът става по-нестабилен. Затова ресорите и пружините се сменят по двойки, с еднакви характеристики.

Херметичността на амортисьорите се нарушава и от тях тече работна течност при износване или скъсване на уплътнителите и при деформиране на уплътнителите. Уплътнителите задържат течността вътре около движещия се прът на амортисьора. Щом се износят, скъсат или деформират, течността изтича и амортисьорът престава да гаси люлеенето. Разхлабените пружини на клапаните влошават работата на амортисьора, но не са причина за теч.

Когато ресорите (пружините) загубят еластичността си или се счупят отделни листове, автомобилът се наклонява на една страна по време на движение или в покой. Отслабеният ресор се свива повече под тежестта на автомобила, затова тази страна е по-ниска дори когато автомобилът стои. Така се нарушава равновесието му и се влошава стабилността. Затова не е вярно, че положението на автомобила не се променя.

Автомобилните колела служат за поддържане, задвижване и направляване на автомобила. Колелата носят цялата тежест на автомобила. Задвижващите колела предават силата на двигателя на пътя и така автомобилът се движи. Управляемите колела се завъртат и насочват автомобила в желаната посока. Връзката на мостовете с рамата се осъществява от окачването, а не от колелата.

Правилно – автомобилната гума е еластичен елемент, който осъществява връзката на автомобила с пътя, поема ударите и омекотява движението. Само гумите докосват пътя: през тях се предават силите при ускоряване, спиране и завиване. Въздухът в гумата и еластичният ѝ материал поемат малките неравности, преди ударите да стигнат до окачването. Затова поддържай правилното налягане и следи за състоянието на гумите.

Джантата е елемент от колелото. Колелото се състои от джанта с диск, който се закрепва към главината, и от гума, монтирана върху джантата. Джантата държи гумата и я свързва с останалата част на колелото. Тя не е част от самата гума, нито от главината – главината е на моста и към нея се закрепва колелото.

Безкамерната гума се състои само от външна гума. Тя няма вътрешна гума (камера). Херметичността се постига с уплътняващ слой от вътрешната страна на външната гума и с плътното прилепване на бордовете ѝ към джантата. При малко пробиване въздухът излиза бавно, затова тези гуми са по-безопасни. От вътрешна и външна гума се състоят гумите с камера.

Протекторът на външната автомобилна гума е най-външният пласт гума с релефна част, който пряко контактува с пътя. Релефът му – каналите и блокчетата – отвежда водата изпод гумата и осигурява сцепление при ускоряване, спиране и завиване. С износването релефът става по-плитък и сцеплението, особено на мокър път, намалява. Вътрешните пластове от гумирана тъкан образуват каркаса на гумата, а страничната ѝ част не докосва пътя.