Основни агрегати, възли и системи на автомобила: въпроси и отговори, страница 6 от 10

Електрообзавеждането на автомобила включва акумулаторната батерия, генератора и контролно-измервателните уреди. Акумулаторната батерия дава ток, докато двигателят не работи, и при пускането му. Генераторът произвежда ток, когато двигателят работи, и зарежда батерията. Контролно-измервателните уреди на таблото показват скоростта, оборотите, температурата, горивото и други стойности. Компресорът сгъстява въздух и не е част от електрообзавеждането.

Правилно – пусковата уредба е предназначена да осигури първоначалното завъртане на коляновия вал на двигателя. Двигателят с вътрешно горене не може да тръгне сам: за да започне работният цикъл, буталата трябва да засмучат и сгъстят сместа. Затова стартерът завърта коляновия вал, докато в цилиндрите започне горене. След това двигателят работи сам и стартерът се изключва.

Акумулаторната батерия преобразува химичната енергия в електрическа и обратно. Когато батерията захранва стартера или уредите, химичните реакции в нея произвеждат електрически ток. Когато генераторът я зарежда, електрическата енергия отново се натрупва като химична. Механичната енергия в електрическа преобразува генераторът, а не батерията.

Генераторът преобразува механичната енергия в електрическа. Той се върти от двигателя чрез ремък и произвежда ток за уредите и за зареждане на акумулаторната батерия. Химичната енергия в електрическа и обратно преобразува акумулаторната батерия, а топлинната енергия не се използва от генератора.

Алтернаторът е генератор за променлив ток. Почти всички съвременни автомобили имат такъв генератор. Уредите в автомобила и батерията обаче работят с постоянен ток, затова алтернаторът има вграден токоизправител, който превръща променливия ток в постоянен. Алтернаторът не е вид акумулаторна батерия – той произвежда ток, а батерията го съхранява.

Пускането на двигателя с вътрешно горене се изразява в първоначално превъртане на коляновия вал с цел извършване на работен цикъл. Стартерът завърта коляновия вал, буталата се движат и в цилиндрите започват всмукването и сгъстяването. Така се създават условия за горене и двигателят продължава да работи сам. Разпределителният вал се върти от коляновия, а не обратно, а запалването на сместа е само част от работния цикъл, не самото пускане.

Стартерът е елемент от пусковата уредба на двигателя с вътрешно горене и е пусков електродвигател. Той е електрически двигател, захранван от акумулаторната батерия: при пускане зъбното му колело се зацепва за венеца на маховика и завърта коляновия вал. Стартерът не е токоизточник – той консумира ток, а не го произвежда. Не е и част от запалителната уредба, която създава искрата в бензиновите двигатели.

Пусковият електродвигател (стартерът) консумира електрически ток от акумулаторната батерия. При пускане на двигателя той черпи много силен ток, затова в студено време или при слаба батерия двигателят се върти бавно. Стартерът не произвежда ток – това прави генераторът, след като двигателят заработи. Не дръж стартера включен дълго наведнъж: така изтощаваш батерията и прегряваш стартера.

Периодичната поддръжка на генератора изисква регулиране на обтегнатостта на ремъка за задвижване. Ремъкът предава движението от двигателя към генератора. Ако е хлабав, приплъзва и генераторът не произвежда достатъчно ток; ако е прекалено обтегнат, износва лагерите. Затова обтягането се проверява и регулира редовно. Закрепването на намотката и съосността на ротора и статора не са част от периодичната поддръжка – те са въпрос на ремонт.

Разхлабеното закрепване на генератора може да е причина генераторът да не произвежда необходимия електрически ток. Когато генераторът не е здраво закрепен, той може да се измести, ремъкът се отпуска и приплъзва. Тогава генераторът не се върти с нужните обороти и акумулаторната батерия не се зарежда достатъчно. Задирането между ротора и статора и износването на лагерите се дължат на други причини, например на прекомерно обтегнат ремък.

Генераторът се задвижва от двигателя чрез ремъчна предавка. Ремъкът минава по шайбата на коляновия вал и по шайбата на генератора, затова генераторът се върти, докато двигателят работи. Акумулаторната батерия не задвижва генератора – обратно, генераторът зарежда батерията. Вал за отвеждане на мощност имат тракторите и специалните машини, за да задвижват прикачен инвентар.

Прекомерно обтегнатият ремък за задвижване на генератора може да е причина за интензивно износване на лагерите на генератора. Опънатият ремък дърпа шайбата на генератора с голяма сила встрани и натоварва лагерите му непрекъснато. Затова те се износват бързо и започват да шумят. Основните лагери на двигателя са много по-масивни и не са застрашени от това, а самият генератор продължава да работи – проблемът е в износването.

Нивото на електролита в оловната акумулаторна батерия намалява поради изпаряване на дестилираната вода. Електролитът е смес от сярна киселина и дестилирана вода. При работа, особено при зареждане и в горещо време, се губи водата, а киселината остава в батерията. Затова при ниско ниво доливаш само дестилирана вода, а не киселина. Химичните процеси при зареждане и разреждане променят плътността на електролита, но не намаляват трайно нивото му.

При непрозрачна кутия нивото на електролита се препоръчва да се проверява чрез стъклена нивомерна тръбичка. Отвиваш капачката на клетката и спускаш тръбичката, докато опре в плочите. Запушваш горния ѝ край с пръст и я изваждаш: височината на течността в нея показва колко е нивото над плочите. После връщаш електролита обратно в клетката. Маслоизмервателната пръчка е за маслото в двигателя, а амперметърът показва силата на тока, не нивото.

При батерия с прозрачна пластмасова кутия нивото на електролита се отчита по означенията, нанесени върху външната страна на стените ѝ. През прозрачната стена виждаш течността и сравняваш нивото ѝ с чертите, обикновено отбелязани с MIN и MAX. Нивото трябва да е между тях. Така не е нужно да отваряш клетките и да боравиш с киселината. Нивомерната тръбичка се използва, когато кутията е непрозрачна, а амперметърът изобщо не мери ниво.

Ареометърът (денсиметър, гъстотомер) е уред за измерване на плътността на електролита в акумулаторната батерия. По плътността съдиш колко е заредена батерията: при зареждане сярната киселина се връща в електролита и плътността расте, а при разреждане намалява. Затова ниската плътност показва разредена батерия. Силата на тока се мери с амперметър, а нивото на електролита – с нивомерна тръбичка или по чертите на прозрачната кутия.

При капсулованите акумулаторни батерии плътността на електролита се отчита от вграден в капака уред (ареометър, денсиметър, гъстотомер). Тези батерии са затворени и не можеш да вземеш от електролита с обикновен ареометър. Затова в капака има малко прозорче-индикатор: по цвета му разбираш дали батерията е заредена, дали трябва да се зареди или да се смени. Какво означава всеки цвят, обикновено пише върху самата батерия. Плътността се отчита, и то без стенд.

Правилно – капсулованите акумулаторни батерии се произвеждат напълно заредени и при съхранение не се нуждаят от доливане на електролит или вода. Те са херметично затворени и изработени така, че водата в тях почти не се губи. Затова нямат отвори за доливане и по тях не се правят такива операции. Остава ти само да ги държиш чисти и сухи и да следиш индикатора в капака.

Късите и дългите светлини се различават по насочеността на светлинния поток, по интензитета на светлината и по дължината на осветявания участък от пътя. Дългите светлини са по-силни, насочени са право напред и осветяват пътя далеч пред теб. Късите са насочени надолу и към дясната част на пътя, затова осветяват по-къс участък, но не заслепяват насрещните водачи. Дължината на светлинната вълна е една и съща: и двете дават същата бяла светлина.

Фарът е елемент от осветителната уредба на автомобила. Предназначението му е да осветява пътя пред теб, за да виждаш на тъмно и при намалена видимост. Към осветителната уредба спадат фаровете за къси и дълги светлини и фаровете за мъгла. Фарът не е част от двигателя, нито от звуковата уредба, нито от ходовата част, която включва рамата, мостовете, окачването и колелата.

Източник на светлина във фара е електрическата лампа. Когато през нея протече ток, тя започва да свети. Останалите части на фара – светлоотражателят и стъклото – само събират, насочват и разпределят светлината ѝ. Генераторът и акумулаторната батерия са източници на електрическа енергия: те захранват лампата, но сами не светят.

Буквата C в означението на фара показва, че фарът е предназначен само за къси светлини. Означенията са върху стъклото или корпуса на фара: C е за къси светлини, R – за дълги, а CR – за фар, който дава и къси, и дълги светлини. Буквата H показва, че във фара може да се използва халогенна лампа. Така по означението знаеш за какво е фарът и каква лампа да сложиш в него.

Буквата R в означението на фара показва, че фарът е предназначен само за дълги светлини. Буквите в означението показват вида на светлините: R – дълги, C – къси, CR – и къси, и дълги. Буквата H показва, че фарът може да се използва с халогенна лампа. Затова фар само с буква R не става за къси светлини: снопът му е насочен далеч напред и би заслепявал насрещните водачи.

Буквите CR в означението показват, че фарът е предназначен и за къси, и за дълги светлини. Буквата C означава къси светлини, а R – дълги. Когато са заедно, един и същ фар дава и двата вида светлина, например с двужична лампа. Буквата H показва, че фарът може да се използва с халогенна лампа, а фаровете за мъгла имат свое отделно означение.

Буквата H в означението показва, че фарът може да се използва и с халогенна лампа. Халогенната лампа свети по-силно от обикновената и издържа по-дълго, но фарът трябва да е предназначен за нея. Буквата H често стои заедно с другите букви, например HC, HR или HCR – съответно за къси, за дълги или и за двата вида светлини. Фаровете за мъгла и фаровете само за къси светлини имат други означения.