Основни агрегати, възли и системи на автомобила: въпроси и отговори, страница 3 от 10

Мазилната уредба смазва триещите се части на двигателя и частично отвежда топлината от тях. Маслото създава тънък слой между частите, които се трият, например между вала и лагерите, и така намалява триенето и износването. Докато циркулира, то отнема и част от топлината, например от буталата и лагерите. Предавателната кутия и останалите части на трансмисията се смазват със собствено, трансмисионно масло, а не от мазилната уредба на двигателя.

За смазване на триещите се части на двигателя с вътрешно горене се използва моторно (двигателно) масло. То е създадено за условията в двигателя: високи температури, големи натоварвания и продукти от горенето. Моторното масло запазва смазващия слой и задържа примесите, докато бъдат уловени от филтъра. Турбинното и трансформаторното масло са за други машини и съоръжения и не са подходящи за автомобилния двигател.

Маслената помпа подава масло под налягане към триещите се части на двигателя с вътрешно горене. Тя засмуква маслото от картера и го изтласква по каналите към лагерите на коляновия и разпределителния вал и към другите триещи се части. Без налягане маслото няма да стигне навсякъде и частите ще се износят бързо. Маслото се пречиства от масления филтър, а нивото му в картера зависи от количеството масло, а не от помпата.

Предназначението на маслената помпа е да подава масло под налягане към триещите се части на двигателя. Помпата се задвижва от двигателя, засмуква маслото от картера и го изпраща по маслените канали до лагерите и другите триещи се части. Колкото по-добро е налягането, толкова по-сигурно е смазването. Помпата не поддържа нивото на маслото в картера – него проверяваш с измервателната пръчка – и не пречиства маслото, защото това е работа на масления филтър.

Правилно – маслените филтри пречистват маслото от механични примеси. Докато маслото циркулира, в него попадат метални частици от износването, сажди и прах. Филтърът ги задържа, за да не стигнат до лагерите и другите триещи се части и да ги износват. С времето филтърът се запушва, затова се сменя заедно с маслото.

Износването на зъбните колела на маслената помпа предизвиква понижаване на налягането на маслото. Зъбните колела изтласкват маслото под налягане. Когато са износени, между тях и корпуса се образуват по-големи хлабини, през които маслото се връща назад, затова помпата подава по-малко масло и налягането пада. При ниско налягане частите на двигателя не се смазват добре и се износват.

Отработеното масло се източва непосредствено след работа на двигателя. Тогава маслото е топло и рядко, тече бързо и изнася повече от примесите, които са в него. Студеното масло е гъсто, тече бавно и част от замърсяванията остават в двигателя. Внимавай, защото маслото е горещо и може да те изгори.

Масленият филтър се подменя винаги при подмяна на маслото. Старият филтър е пълен с примеси, задържани от отработеното масло. Ако го оставиш, новото масло бързо ще се замърси, а запушеният филтър ще пропуска по-зле. Затова смяната на маслото и на филтъра винаги вървят заедно, а не само при основен ремонт или след смяната на горивния филтър.

През есенно-зимния сезон е препоръчително да използваш нисковискозно (рядко) двигателно масло. При ниски температури маслото се сгъстява. Рядкото масло остава течно и на студ, затова при пускане на двигателя бързо стига до всички триещи се части и ги смазва още в първите секунди. Гъстото масло в студа тече бавно: стартерът върти двигателя по-трудно, а частите известно време работят почти без смазване и се износват. Затова не слагай каквото масло ти е под ръка, а избирай вискозитета според сезона и предписанията на производителя.

През пролетно-летния сезон е препоръчително да използваш високовискозно (гъсто) двигателно масло. При високи температури маслото се разрежда. Гъстото масло запазва достатъчно дебел маслен слой между триещите се части дори когато двигателят и въздухът са горещи, и така ги предпазва от износване. Рядкото масло в жегата става прекалено течно, налягането в мазилната уредба пада и смазването се влошава. Затова вискозитетът се избира според сезона и предписанията на производителя, а не според това какво масло е налично.

Когато първата буква в означението на маслото е S, маслото е предназначено за бензинови двигатели с вътрешно горене. В международното означение на двигателните масла първата буква показва за какъв двигател е маслото: S – за бензинови, C – за дизелови. Буквата след нея показва класа на качеството. Сезонът, за който е подходящо маслото, не се определя от тази буква, а от вискозитета, например в означението 10W-40, където W (от winter) показва свойствата му на студ.

Когато първата буква в означението на маслото е C, маслото е предназначено за дизелови двигатели с вътрешно горене. Първата буква показва вида на двигателя: C – за дизелови, S – за бензинови. Дизеловите двигатели работят с по-високо налягане в цилиндрите и образуват повече сажди, затова маслото за тях има други добавки. Сезонът, за който е подходящо маслото, не се определя от тази буква, а от вискозитета му.

Правилно – в цилиндрите на двигателя с вътрешно горене изгаря смес от въздух и гориво в изпарен или фино разпрашен вид. Горивото изгаря бързо и пълно само ако е добре смесено с въздуха: в бензиновия двигател то се изпарява и смесва с въздуха, а в дизеловия се впръсква на много фини капчици в сгъстения горещ въздух. Кислородът от въздуха е необходим за горенето, а налягането на горещите газове движи буталата.

Детонацията при бензиновите двигатели е взривно запалване и изгаряне с висока скорост на горивото в цилиндрите на двигателя с вътрешно горене. При нормална работа сместа изгаря плавно, като пламъкът тръгва от искрата на свещта. При детонация част от сместа в цилиндъра се възпламенява взривно, с ударна вълна. Изгарянето извън цилиндрите, например в изпускателната уредба, не е детонация. Детонацията натоварва буталата и лагерите и може да повреди двигателя.

Детонацията се характеризира със специфично метално „чукане“ в двигателя, води до намаляване на мощността и до прегряване на двигателя.

• Чукането идва от ударните вълни на взривното изгаряне, които удрят по стените на цилиндъра и по буталото.
• Мощността намалява, защото енергията на горивото не натиска буталото плавно и в точния момент, а отива в удари и топлина.
• Двигателят прегрява, защото при взривното изгаряне към стените на цилиндъра отива повече топлина.

Затова е невярно, че детонацията повишава мощността. Ако чуеш такова чукане, намали натоварването и провери дали зареждаш бензин с подходящо октаново число.

Температурата на самовъзпламеняване е най-ниската температура, при която горивото се самовъзпламенява без въздействието на страничен запалителен източник. Под нея горивото не се запалва само; щом тя бъде достигната, то пламва без искра или пламък. На това се основава дизеловият двигател: буталото сгъстява въздуха толкова силно, че той се нагорещява над тази температура и впръснатото гориво се запалва само. Запалването от страничен източник, например от искра, е друго свойство – то не е самовъзпламеняване.

Способността на дизеловото гориво да се самовъзпламенява се характеризира от цетановото число. Колкото по-високо е цетановото число, толкова по-лесно и по-бързо се запалва горивото, след като бъде впръснато в горещия сгъстен въздух – двигателят пали по-лесно и работи по-меко. Октановото число е характеристика на бензина и показва устойчивостта му срещу детонация. Коксовото число показва склонността на горивото да образува нагар, а не как се запалва.

Цетановото число характеризира способността на дизеловото гориво да се самовъзпламенява. В дизеловия двигател няма свещ: горивото пламва само, когато се впръсне в силно сгъстения и нагорещен въздух. Колкото по-високо е цетановото число, толкова по-кратко е закъснението на запалването, а двигателят пали по-лесно и работи по-меко. Антидетонационната устойчивост се изразява с октановото число на бензина, а плътността и вискозитетът са отделни свойства на горивото.

Резервоарът осигурява съхранение на горивото, необходимо за определена продължителност на работа на двигателя. Той е съдът, в който се държи запасът от гориво, и от големината му зависи колко дълго можеш да се движиш, без да зареждаш. Горивото към двигателя се подава от горивната помпа, а количеството му за всеки режим на работа се дозира от карбуратора или от впръскващата система – не от резервоара.

Въздушните филтри са предназначени да пречистват въздуха от механични частички. Въздухът, който влиза в двигателя, носи прах и песъчинки. Ако попаднат в цилиндрите, те действат като шкурка и износват буталата, сегментите и стените на цилиндрите. Филтърът ги задържа. Той не дозира въздуха за различните режими на работа – това не е негова задача, – а горивни капки във въздуха, който влиза отвън, няма.

Шумозаглушителят е предназначен да намалява шума при изпускане на отработилите газове. Газовете излизат от цилиндрите под високо налягане и на тласъци, което създава силен шум. В шумозаглушителя те преминават през камери и прегради, губят енергия и излизат по-тихо. Той е част от изпускателната уредба и няма връзка с въздушния филтър или с компресора на спирачната уредба. Ако ауспухът изведнъж стане по-шумен, провери шумозаглушителя за пробив.

Каталитичният неутрализатор е предназначен да неутрализира токсичността на отработилите газове. В него вредните вещества от изгарянето – въглероден оксид, несгорели въглеводороди и азотни оксиди – се превръщат в по-безвредни газове като въглероден диоксид, водни пари и азот. Той пази околната среда и здравето на хората, но не намалява разхода на гориво и не увеличава мощността на двигателя.

Горивоподаващата помпа засмуква гориво от резервоара и го подава под определено налягане към горивонагнетателната помпа. Тя е помпата за ниско налягане: осигурява постоянен приток на гориво, така че горивонагнетателната помпа никога да не остава без гориво. Високото налягане, нужно за впръскването на горивото в цилиндрите, не се създава от нея, а от горивонагнетателната помпа.

Горивонагнетателната помпа е предназначена да осигури високото налягане на горивото. В дизеловия двигател горивото трябва да се впръсне в силно сгъстения въздух в цилиндъра, затова налягането му трябва да е много по-високо от налягането на въздуха там. Помпата нагнетява само горивото – горивовъздушната смес се образува едва в цилиндъра, когато впръсквачът разпръсне горивото във въздуха.

Впръсквачът (дюзата) разпръсква равномерно и на фини частици горивото, нагнетено от горивонагнетателната помпа, в сгъстения от буталото въздух. Колкото по-фини са капчиците и колкото по-равномерно са разпределени, толкова по-бързо и по-пълно изгаря горивото. Впръсквачът работи само с гориво, не с въздух. Дизеловият двигател няма карбуратор – карбураторът е част от по-старите бензинови двигатели.