Основни агрегати, възли и системи на автомобила: въпроси и отговори, страница 7 от 10

Фаровете за мъгла се различават от основните фарове по използваните електрически лампи и по специфичното си светлоразпределение – тесен светлинен сноп във вертикалната равнина и много широк в хоризонталната. Те са монтирани ниско и плоският им широк сноп осветява настилката и краищата на пътя под мъглата. Така светлината почти не попада в капчиците пред очите ти и не се връща обратно като бяла стена. Обратното разпределение – широк сноп нагоре и надолу и тесен встрани – би осветило самата мъгла и би те заслепило.

В осветителната уредба се използват електрически лампи, препоръчани от производителя на автомобила. Фарът е проектиран за определен вид лампа: цокъл, мощност и точно положение на жичката. Само с такава лампа светлинният сноп пада там, където трябва. С друга лампа фарът може да свети слабо, да заслепява насрещните водачи или да прегрее. Не е задължително лампите да са едножични – много фарове работят с двужични, нито трябва да са само халогенни. Не стига и лампата просто да е за автомобили.

Габаритните светлини са елементи от светлинната сигнална уредба. Те не осветяват пътя, а сигнализират: показват на другите участници в движението, че там има превозно средство, колко е широко и къде се намира. Към същата уредба спадат и пътепоказателите и стоп-сигналите. Осветлението в кабината е за удобство вътре, а каросерията и силовото предаване нямат нищо общо със светлините.

Габаритните светлини информират участниците в движението за габаритните размери на автомобила и положението му върху пътното платно. Отпред светят бяло, а отзад червено и на тъмно или при намалена видимост очертават автомобила, за да прецени всеки къде е той и колко място заема. Намерението ти да промениш посоката показват пътепоказателите, а габаритните светлини не съобщават нищо за състоянието на автомобила.

Пътепоказателите са елементи на светлинната сигнална уредба. Те не осветяват пътя, а подават сигнал на другите участници в движението с мигаща оранжева светлина отпред, отзад и отстрани на автомобила. Същата уредба включва габаритните светлини и стоп-сигналите. Пътепоказателите не са част от кормилната уредба, макар лостчето им да е до волана и да се изключват сами след завоя.

Пътепоказателите информират участниците в движението за намеренията на водача да промени посоката на движение на автомобила. Включваш ги навреме преди завой, смяна на лентата, изпреварване, отбиване встрани или потегляне от място, за да могат другите да се съобразят с теб. Габаритните размери и положението на автомобила на пътното платно показват габаритните светлини, а не пътепоказателите.

Стоп-сигналът е елемент на светлинната сигнална уредба. Той се включва от спирачния педал и затова изглежда свързан със спирачната уредба, но не участва в спирането: не намалява скоростта, а само съобщава на водачите зад теб, че спираш. Не е и част от осветителната уредба, защото не осветява пътя. Затова спада към сигналните светлини, заедно с габаритните светлини и пътепоказателите.

Стоп-сигналът информира участниците в движението за намаляване на скоростта на движение на автомобила. Той светва с ярка червена светлина, щом натиснеш спирачния педал. Така водачът зад теб веднага разбира, че спираш, и има време да реагира. Затова неработещият стоп-сигнал е опасен – могат да те ударят отзад. Промяната на посоката показват пътепоказателите, а положението на автомобила на платното – габаритните светлини.

Когато осветеният участък от пътя пред автомобила е станал по-къс, е необходимо да се регулират фаровете. Щом лампите светят нормално, а сноповете стигат по-близо, значи са насочени твърде ниско – например след удар, ремонт или от вибрациите при движение. С регулирането отново насочваш светлината под правилния ъгъл. Подмяната на лампите или на оптичните елементи няма да помогне, ако самите те са изправни.

Регулирането на фаровете може да се извърши чрез оптичен уред и върху предварително разчертан вертикален екран. Оптичният уред се поставя пред фара и показва къде точно попада светлинният сноп. Екранът е стена или табло с начертани линии: автомобилът застава на определено разстояние пред него и светлото петно трябва да съвпадне с отбелязаната граница. На око не можеш точно да прецениш ъгъла, а динамометърът мери сила, не светлина.

Регулировъчните винтове на фара променят положението на оптичния елемент на фара. Оптичният елемент – светлоотражателят заедно със стъклото – се накланя нагоре, надолу, наляво или надясно, докато снопът попадне там, където трябва. Самият фар остава закрепен на мястото си. Лампата също не се мести: цокълът ѝ я държи в точно определено положение спрямо отражателя.

При фаровете за мъгла жълтият цвят повишава контрастността. В мъгла силната бяла светлина се отразява от капчиците и заслепява. Жълтата светлина заслепява по-малко, затова очертанията на пътя, пешеходците и препятствията изпъкват по-ясно на фона на мъглата. Цветът не разсейва мъглата, а успокояването на очите и намаляването на блясъка на слънцето нямат връзка с фаровете за мъгла.

За максимална осветеност при минимално заслепяване осветителната уредба работи в режим на къси светлини и в режим на дълги светлини. Дългите светлини осветяват пътя най-далеч – използваш ги, когато няма кого да заслепиш. Късите са насочени надолу и встрани и не заслепяват другите – превключваш на тях при разминаване и когато караш непосредствено след друг автомобил. Симетричните и асиметричните светлини, както и европейската и американската система, са видове светлоразпределение, а не двата режима, в които работи уредбата.

Основните елементи на фара са електрическата лампа, светлоотражателят (рефлекторът) и светлопречупвателят (разсейвателят). Лампата е източникът на светлина. Светлоотражателят събира светлината ѝ и я насочва напред като сноп. Разсейвателят – стъклото отпред с призми и лещи – разпределя снопа по пътя така, както трябва. Монтажната гривна само закрепва фара и не участва в образуването на светлинния сноп.

Елементи на силовото предаване (трансмисията) са съединителят и предавателната кутия, карданното предаване, диференциалът и полуваловете. Силовото предаване пренася въртящия момент от двигателя до задвижващите колела по веригата: съединител, предавателна кутия, карданно предаване, главно предаване, диференциал, полувалове. Механизмите за управление – кормилната и спирачната уредба – служат да насочваш и спираш автомобила и не са част от трансмисията.

Съединителят е елемент от силовото предаване (трансмисията) на автомобила. Той е първият възел след двигателя: от него въртящият момент продължава към предавателната кутия, карданното предаване и колелата. Макар да го управляваш с педал, съединителят не е механизъм за управление като кормилната или спирачната уредба. Не е част нито от рамата, нито от окачването.

Съединителят е предназначен да съединява двигателя с трансмисията и кратковременно да разединява двигателя от трансмисията. Когато натиснеш педала, двигателят се отделя от предавателната кутия – така потегляш плавно, сменяш предавките и спираш, без двигателят да угасне. Щом отпуснеш педала, връзката се възстановява. Съединителят стои между двигателя и предавателната кутия, а не направо до карданното предаване, и не свързва нищо с рамата.

При работещ двигател и включен съединител съединителят получава движението си от маховика на двигателя с вътрешно горене. Маховикът е закрепен на коляновия вал. Притискащият диск притиска фрикционния диск към маховика и те се въртят заедно, а оттам движението отива в предавателната кутия. Стартерът върти двигателя само при пускането му, а генераторът се задвижва от двигателя и не предава движение на съединителя.

При натиснат педал на съединителя съединителят е изключен и силовата връзка е прекъсната. Педалът отдалечава притискащия диск, фрикционният диск се освобождава от маховика и въртящият момент на двигателя не стига до предавателната кутия. Затова натискаш педала, когато потегляш, сменяш предавка или спираш. „Включен“ значи свързан – такъв е съединителят, когато педалът е отпуснат, и тогава връзката е осъществена.

При отпуснат педал на съединителя съединителят е включен и силовата връзка е осъществена. Пружините притискат фрикционния диск между маховика и притискащия диск и въртящият момент на двигателя минава към предавателната кутия и колелата. Затова по време на движение не дръж крака си на педала: дори лекият натиск може да предизвика приплъзване и износване на диска. Изключен съединител с прекъсната връзка имаш само при натиснат педал.

Предавателната кутия е елемент от силовото предаване (трансмисията) на автомобила. Тя е между съединителя и карданното предаване и през нея минава въртящият момент от двигателя към колелата. Лостът за превключване е в купето, но кутията не е механизъм за управление като кормилната или спирачната уредба, нито е част от рамата.

Предавателната кутия служи за изменение на предавания въртящ момент. На ниските предавки тя увеличава въртящия момент към колелата – нужен ти е при потегляне, по нагорнище и с товар. На високите предавки моментът е по-малък, но автомобилът се движи по-бързо при същите обороти на двигателя. Кутията дава и заден ход, и неутрално положение. Свързването на двигателя с трансмисията е работа на съединителя, а завъртането на предните колела – на кормилната уредба.

При работещ двигател и включен съединител предавателната кутия получава движението си директно от съединителя. Движението минава по веригата: колянов вал, маховик, съединител, предавателна кутия, карданно предаване. Фрикционният диск на съединителя е на входящия вал на кутията, затова тя получава движението пряко от него, а не от коляновия вал. Карданното предаване е след кутията и получава движението от нея.

Степенността на предавателната кутия се определя от броя на предавките за движение на преден ход. Ако кутията има пет предавки напред и една назад, тя е петстепенна. Задният ход и неутралното положение не се броят. Затова общият брой предавки – с или без неутралното положение – не показва степенността.

Карданното предаване е елемент от силовото предаване (трансмисията) на автомобила. То е отделен възел, който стои след предавателната кутия и пренася въртящия момент от нея към главното предаване в двигателния мост. Не е част от самата предавателна кутия, а с механизмите за управление и с кормилната уредба няма нищо общо.