Основни агрегати, възли и системи на автомобила: въпроси и отговори, страница 5 от 10

При дисковите спирачни механизми триенето става върху двете външни повърхности на спирачния диск. Дискът се върти заедно с колелото и минава през спирачния апарат. При спиране накладките от двете му страни го притискат едновременно, като щипка. Дискът няма вътрешна работна повърхност, а барабанът е част от другия вид механизъм – барабанния.

При барабанните спирачни механизми фрикционните (феродовите) накладки са монтирани външно върху спирачните челюсти. Челюстите са разположени вътре в барабана, а накладките са закрепени от външната им страна – тази, която гледа към барабана. При спиране челюстите се разтварят и накладките се опират във вътрешната повърхност на барабана. Самият барабан няма накладки: той е повърхността, по която те се трият.

При дисковите спирачни механизми фрикционните (феродовите) накладки са монтирани върху спирачните челюсти, обърнати навътре към спирачния диск. Челюстите с накладките са от двете страни на диска, в спирачния апарат. При спиране те се приближават и притискат накладките към двете повърхности на диска. Върху самия диск няма накладки – той е повърхността, по която те се трият, а барабанът е част от другия вид механизъм.

При спирачната уредба с хидравлично задвижване се използва налягането на спирачната течност. Когато натиснеш педала, главният спирачен цилиндър създава налягане в течността. Течността не се свива, затова налягането се предава по тръбопроводите до колесните цилиндри и те притискат накладките. Енергията на сгъстения въздух се използва при пневматичното задвижване, а само механичната сила на водача – при механичното.

При спирачната уредба с пневматично задвижване се използва налягането на сгъстения въздух. Компресорът сгъстява въздуха и той се събира в резервоари. Когато натиснеш педала, главният спирачен кран пропуска въздух към спирачните камери на колелата и те задействат механизмите. Така може да се спре и тежък товарен автомобил или автобус с малко усилие. Спирачната течност се използва при хидравличното задвижване.

При спирачната уредба с хидравлично задвижване водачът влияе върху налягането на спирачната течност. Колкото по-силно натискаш педала, толкова по-голямо налягане създава главният спирачен цилиндър и толкова по-силно накладките притискат дисковете или барабаните. Така сам дозираш спирането – от леко забавяне до рязко спиране. Усилвателят само добавя сила към твоята, но налягането пак зависи от натиска ти.

При хидравличното задвижване спирачният педал въздейства върху спирачната течност в главния спирачен цилиндър (спирачната помпа). Педалът натиска буталото в главния цилиндър и то създава налягане в течността. Оттам налягането се предава по тръбопроводите до колесните спирачни цилиндри, които задействат спирачните механизми. Педалът не действа пряко нито на колесните цилиндри, нито на механизмите.

При пневматичното задвижване водачът управлява работата на въздухоразпределителните елементи – главния спирачен кран. Енергията за спирането идва от сгъстения въздух, а не от крака ти. С педала само отваряш крана повече или по-малко и така определяш колко въздух да отиде към спирачните камери. Водачът нито създава пряко налягането на въздуха – него осигурява компресорът, – нито задейства пряко колесните спирачни камери.

При пневматичното задвижване спирачният педал въздейства непосредствено върху главния спирачен кран. Кранът разпределя сгъстения въздух от резервоарите към спирачните камери според това колко силно натискаш педала. Главният спирачен цилиндър (спирачната помпа) е част от хидравличното задвижване, а компресорът се върти от двигателя и само произвежда сгъстения въздух.

Антиблокиращата спирачна система (ABS) е предназначена да предотврати блокирането на колелата в процеса на спиране. Блокиралото колело се плъзга, вместо да се търкаля, и автомобилът престава да се подчинява на волана. ABS следи скоростта на въртене на колелата и щом някое започне да блокира, за миг намалява спирачното налягане, после го възстановява. Така можеш да спираш силно и в същото време да заобиколиш препятствието. Системата пази колелата, а не педала или буталото в главния цилиндър.

ABS не допуска блокиране и плъзгане на колелата, защото те биха причинили намаляване на устойчивостта и намаляване на управляемостта на автомобила. Когато колелата блокират, гумите се плъзгат по пътя и губят странично сцепление. Задницата може да занесе, а предните колела вече не насочват автомобила, колкото и да въртиш волана. ABS държи колелата на границата на блокиране и ти запазва контрола. Повишаването на стабилността е резултат от действието на ABS, а не последица от блокирането.

Компресорът осигурява сгъстения въздух, необходим за действието на пневматичната спирачна уредба. Той се задвижва от двигателя, засмуква въздух от атмосферата и го сгъстява. Съхраняват въздуха резервоарите (бутилките), а не компресорът. Охлаждането на въздуха също не е негова задача – въздухът, който излиза от компресора, всъщност е горещ.

Необходимият сгъстен въздух за пневматичната спирачна уредба се осигурява от компресора. Компресорът, задвижван от двигателя, произвежда сгъстения въздух. Резервоарът само го съхранява, а главният спирачен кран го разпределя към спирачните камери, когато натиснеш педала. Затова, ако компресорът не работи, налягането в уредбата постепенно пада с всяко спиране.

Сгъстеният от компресора въздух се съхранява в резервоарите (бутилките). В тях се натрупва запас от въздух под налягане, така че да стига за многократно спиране. Компресорът само произвежда въздуха, а въздухопроводите го пренасят между частите на уредбата. Затова преди тръгване изчакай манометърът да покаже, че налягането в резервоарите е достигнало необходимата стойност.

Главният спирачен цилиндър (спирачната помпа) е елемент на спирачната уредба с хидравлично задвижване. Когато натиснеш педала, буталото в него създава налягане в спирачната течност, което се предава до колесните цилиндри. При пневматичното задвижване тази роля има главният спирачен кран, а при механичното силата се предава с лостове и въжета.

Главният спирачен кран е елемент на спирачната уредба с пневматично задвижване. Той се задейства от педала и пропуска сгъстения въздух от резервоарите към спирачните камери, като дозира колко въздух да отиде според натиска ти. При хидравличното задвижване тази роля има главният спирачен цилиндър (спирачната помпа), а при механичното силата се предава с лостове и въжета.

Хидровакуумният усилвател (серво-усилвателят) е елемент на спирачната уредба с хидравлично задвижване. Той използва подналягането (вакуума) от двигателя, за да добави сила към натиска на крака ти, и така повишава налягането на спирачната течност. Затова спираш силно с по-малко усилие. При пневматичното задвижване енергията идва изцяло от сгъстения въздух, а механичното задвижване не работи с течност.

Неправилно – свободният ход на спирачния педал не зависи от вискозитета (гъстотата) на спирачната течност. Свободният ход е разстоянието, което педалът изминава, преди да започне да действа върху буталото в главния цилиндър. Той се определя от механичната връзка между педала и главния цилиндър и се регулира. Гъстотата на течността не променя това разстояние.

Неправилно – свободният ход на спирачния педал не зависи от налягането на въздуха в спирачната уредба. Свободният ход е частта от хода на педала, преди той да започне да задейства спирачната уредба. Той е механична стойност, която се определя от връзката между педала и уредбата и се регулира. Налягането на въздуха влияе на силата на спиране при пневматичното задвижване, но не и на свободния ход на педала.

Ниско налягане на въздуха при работещ двигател и изправен компресор може да бъде причинено от нарушена херметичност на уредбата. Щом компресорът е изправен, той подава въздух, но ако някъде има теч – в тръбопровод, връзка, кран или спирачна камера – въздухът излиза навън и налягането не може да се повиши. Често течът се чува като съскане. Ниското атмосферно налягане и прикаченото ремарке не пречат на изправната уредба да достигне нужното налягане.

Хлабавият ремък за задвижване на компресора приплъзва и нарушава подаването на сгъстен въздух. Когато ремъкът не е достатъчно обтегнат, той се плъзга по шайбите и не върти компресора с нужните обороти. Компресорът произвежда по-малко въздух, налягането в уредбата пада и спирачките стават по-слаби. Интензивното износване на лагерите се причинява от прекомерно обтегнатия ремък, а хлабавият ремък по-скоро свири, отколкото намалява шума.

Кондензиралата вода в пневматичната спирачна уредба се препоръчва да се източва през есенно-зимния сезон ежедневно, а през пролетно-летния – един път седмично. Сгъстеният въздух съдържа влага, която се събира като вода в резервоарите. Водата предизвиква корозия, а на студ замръзва и може да запуши въздухопроводите. През студените месеци опасността е най-голяма, затова тогава кондензът се източва всеки ден. Ако чакаш периодичния преглед, водата ще се събира с месеци.

През есенно-зимния сезон кондензиралата вода може да предизвика образуване на „ледени тапи“ при замръзване и запушване на въздухопроводите. Когато температурата падне под нулата, водата в резервоарите, крановете и тръбопроводите замръзва. Ледът запушва пътя на въздуха и спирачките могат да не се задействат или да не се освободят. Затова през студените месеци източвай кондензата всеки ден. Водата не повишава температурата на въздуха и не улеснява натискането на педала.

Налягането на въздуха в пневматичната спирачна уредба се регулира чрез регулатор (клапан) за налягане. Регулаторът поддържа налягането в определени граници: когато то достигне горната граница, прекъсва подаването на въздух от компресора към резервоарите, а когато спадне – го възобновява. Така уредбата не се претоварва и винаги има достатъчно въздух за спиране. Манометърът само показва налягането, но не го регулира, а твърдението, че налягането не се регулира, е невярно.

Електрообзавеждането на автомобила включва пусковата, осветителната и сигналната уредба.

• Пусковата уредба със стартера завърта двигателя при пускане.
• Осветителната уредба – фаровете и светлините – ти осигурява видимост и прави автомобила видим.
• Сигналната уредба – мигачите, стоповете и звуковият сигнал – предупреждава другите участници в движението.

Горивната уредба не е част от електрообзавеждането: тя съхранява горивото, пречиства го и го подава към двигателя.