Основни агрегати, възли и системи на автомобила: въпроси и отговори, страница 2 от 10

Маховикът осигурява равномерно въртене на коляновия вал и улеснява първоначалното пускане на двигателя. Работният ход дава тласък само в част от цикъла. Тежкият маховик натрупва енергия и с инерцията си пренася вала през останалите тактове, затова въртенето е плавно. По края му има зъбен венец, за който се захваща стартерът при пускане. Запалването е задача на запалителната уредба, а предавателната кутия получава движението през съединителя.

Клапаните отварят и затварят пълнителните и изпускателните отвори на цилиндрите в точно определен момент. Пълнителните клапани пускат свежа смес или въздух в цилиндъра при всмукването, а изпускателните изпускат отработилите газове. През останалото време и двата вида са плътно затворени, за да е херметична горивната камера. Затова отговорите със „само“ са непълни – клапаните както отварят, така и затварят отворите.

Клапанните пружини осигуряват плътното (херметично) затваряне на клапаните в техните легла. Клапанът се отваря, когато гърбицата на разпределителния вал го натисне. Щом гърбицата се завърти по-нататък, пружината връща клапана и го притиска плътно в леглото, така че горивната камера да е херметична при сгъстяването и горенето. Отварянето е работа на разпределителния вал, а не на пружините.

Разпределителният вал е предназначен да отваря клапаните в точно определен момент от работния цикъл. На него има гърбици, които при въртенето си натискат клапаните и ги отварят точно тогава, когато е нужно – при всмукване или при изпускане. Затварянето става от клапанните пружини, когато гърбицата отмине. Моментът не е произволен: от него зависи правилната работа на двигателя.

Разпределителният вал получава движението си от коляновия вал. Двата вала са свързани чрез ремък, верига или зъбни колела, така че да се въртят синхронно: разпределителният вал прави един оборот, докато коляновият прави два. Така клапаните се отварят в точно определен момент спрямо движението на буталата. Генераторът и стартерът не задвижват разпределителния вал.

Движението от разпределителния вал към клапаните се предава чрез предавателна група. Тя се състои от детайли като повдигачи (тласкачи), щанги и кобилици, които пренасят натиска на гърбицата до стеблото на клапана. Ремъчната и зъбната предавка също се срещат в газоразпределителния механизъм, но те предават движението от коляновия вал към разпределителния, а не от разпределителния вал към клапаните.

Елементи на разпределителния вал на газоразпределителния механизъм са гърбичните профили – гърбиците. Гърбицата е издатина с особена форма, която при въртенето на вала натиска предавателната група и отваря клапана. Формата ѝ определя кога клапанът се отваря, колко дълго остава отворен и колко се повдига. Именно гърбиците са елементът, с който разпределителният вал изпълнява задачата си.

Ходовата част на автомобила включва рамата, мостовете и окачването, колелата и гумите. Тя носи автомобила и товара и осигурява движението му по пътя: рамата е основата, окачването свързва мостовете с нея и поема ударите от неравностите, а колелата с гумите допират пътя. Предавателната кутия и карданният вал са част от трансмисията – те предават въртящия момент от двигателя към колелата.

Автомобилните мостове служат да поемат чрез окачването собственото тегло на автомобила и теглото на товара и да го предадат на колелата. Върху моста, през ресорите или пружините на окачването, се опира рамата с всичко върху нея. В задвижващия мост има и механизми, които предават движението към колелата, а в управляемия – части от кормилната уредба. Затова отговорите със „само“ са непълни: носенето на теглото е задача на всеки мост.

Универсалната каросерия на товарния автомобил е предназначена за превозване на всякакъв вид товар. Такава е например бордовата каросерия – платформа със странични бордове, в която могат да се натоварят различни стоки. Каросерията с постоянно монтирана апаратура е каросерия със специално предназначение: тя е направена за определена работа, а не за всякакъв товар.

Товарни автомобили с каросерия със специално предназначение са хладилният фургон и цистерната. Те са направени за определен вид товар: хладилният фургон поддържа ниска температура за храни и лекарства, а цистерната превозва течности, например гориво или мляко. Бордовият автомобил има универсална каросерия, в която се превозват различни товари. Седловият влекач изобщо няма товарна каросерия – той тегли полуремарке.

Охладителната уредба отвежда топлината от най-нагретите части на двигателя и поддържа постоянен топлинен режим. При горенето в цилиндрите се отделя много топлина и без охлаждане частите ще прегреят. Уредбата обаче не охлажда двигателя колкото може повече, а държи температурата му в нормални граници, защото и преохладеният двигател работи лошо. Затова отговорът „само охлаждане“ е непълен, а охлаждането на целия автомобил не е нейна задача.

При течностна охладителна уредба като охлаждащи течности се използват вода и нискозамръзващи течности (антифризи). Водата отнема добре топлината, но замръзва при 0 °C и може да спука блока или радиатора. Антифризът замръзва при много по-ниска температура, затова се използва най-често. Спирачната течност е за спирачната уредба и никога не се налива в охладителната.

Радиаторът отнема топлината от охладителната течност, която циркулира във водната риза, и я отдава на околната среда. Горещата течност от двигателя минава през тънките тръбички на радиатора, а въздухът между пластините му – от движението или от вентилатора – я охлажда. После изстиналата течност се връща в двигателя. Принудителната циркулация на течността създава водната помпа, а не радиаторът.

Водната помпа създава принудителна циркулация на течността в охладителната уредба. Тя изтласква течността от радиатора към водната риза на двигателя, където течността поема топлината, и обратно към радиатора, където се охлажда. Без помпата течността би текла твърде бавно и двигателят ще прегрее. Маслото към триещите се части подава друга помпа – маслената, която е част от мазилната уредба.

Вентилаторът повишава интензивността на охлаждането на радиатора. Той прекарва повече въздух през радиатора, особено когато автомобилът стои или се движи бавно и насрещният въздушен поток е слаб. Повече въздух отнема повече топлина от охладителната течност. Вентилаторът не намалява въздушния поток, за да загрее двигателя, и не охлажда чрез налягането на въздуха, а чрез количеството въздух, което преминава.

Термостатът е елемент на охладителната уредба. Той стои по пътя на охладителната течност между двигателя и радиатора и според температурата ѝ я пуска или не я пуска през радиатора. Не е част от запалителната уредба, а и не е контролно-измервателен уред – той не показва температурата, а я регулира.

Термостатът поддържа автоматично температурата на охлаждащата течност в определени граници. Докато двигателят е студен, термостатът е затворен и течността не минава през радиатора, затова двигателят загрява бързо. Когато температурата стигне определена стойност, той се отваря и течността започва да се охлажда в радиатора. Термостатът не отчита температурата на течността или на маслото – това правят датчиците и указателите на таблото.

Когато въздушните канали на радиатора са замърсени, радиаторът се продухва със сгъстен въздух. Прах, листа и насекоми запушват пространствата между пластините и въздухът не минава свободно, затова охлаждането се влошава. Продухването ги изчиства. Не е нужно радиаторът винаги да се сменя, а охладителната течност тече вътре в него и не може да почисти външните въздушни канали.

Наслояването на котлен камък по вътрешната повърхност на водната риза нарушава нормалния температурен режим на двигателя. Котленият камък е твърд налеп от соли, които се отлагат от твърдата вода. Той провежда топлината много зле и пречи тя да преминава от стените на цилиндрите към течността, затова двигателят прегрява. Ето защо в уредбата се налива антифриз или омекотена вода, а не обикновена твърда вода.

По-ранното отваряне на термостата причинява преохлаждане на двигателя и води до по-бавното му загряване. Термостатът държи пътя към радиатора затворен, докато двигателят е студен, за да загрее бързо. Ако се отвори твърде рано, течността минава през радиатора, преди двигателят да е стигнал работната си температура, и той загрява бавно, а в студено време може изобщо да не загрее достатъчно. Преохладеният двигател харчи повече гориво и се износва по-бързо.

По-късното отваряне на термостата причинява прегряване на двигателя. Термостатът трябва да се отвори, когато двигателят стигне работната си температура, за да пусне течността през радиатора. Ако се отваря по-късно, течността остава твърде дълго в двигателя, без да се охлажда, и температурата се покачва над нормалната. Прегряването може да повреди цилиндровата глава, гарнитурата и буталата, затова следи указателя за температура.

Маслото върху ремъка, който задвижва вентилатора, предизвиква приплъзване на ремъка и нарушаване на охлаждането. Ремъкът предава движението чрез триене по шайбите. Омасленият ремък се плъзга, вентилаторът се върти по-бавно и не продухва достатъчно въздух през радиатора, затова двигателят може да прегрее. Затова отстрани причината за маслото и при нужда смени ремъка.

През зимата не се препоръчва използване на вода, защото тя замръзва при отрицателни температури. При замръзване водата се разширява и може да спука блока на двигателя, цилиндровата глава или радиатора, а това са скъпи повреди. Затова през зимата в охладителната уредба трябва да има антифриз, който замръзва при много по-ниска температура. Кипенето и изпаряването не са причината водата да е неподходяща именно през зимата.

Водната помпа получава движението си от коляновия вал на двигателя. Обикновено тя се задвижва с ремък от шайбата на коляновия вал, затова работи винаги, когато двигателят работи, а скоростта ѝ расте с оборотите. Генераторът не задвижва помпата – той самият също се задвижва от коляновия вал. Стартерът работи само при пускане на двигателя.