Запознаване с пътищата, превозните средства и участниците в пътното движение: въпроси и отговори, страница 8 от 11

Водачът сигнализира, за да предупреди останалите за намерението си и за да им покаже посоката, в която ще продължи движението си. Когато знаят какво ще направиш, другите могат навреме да намалят, да не те изпреварват или да ти направят място. Сигналът обаче не те освобождава от отговорност и не ти дава предимство: ако с маневрата създадеш опасност, вината е твоя.

Да, при маневра можеш да подадеш допълнителен сигнал с кратковременно включване на светлините. Този светлинен сигнал привлича вниманието на другите водачи, например на водача отпред, когато ще го изпреварваш. Той е само допълнителен – основният сигнал за маневрата остава пътепоказателят.

Водачът може да подаде сигнал с кратковременно включване на дългите светлини, за да предупреди другите за евентуална опасност при маневра и за да привлече вниманието им при маневра. Светлинният клаксон е допълнителен сигнал – например преди изпреварване, за да те забележи водачът отпред. Обратния завой показваш с пътепоказателя, а не със светлините. Светлинният сигнал не дава предимство, затова не можеш да го използваш, за да показваш, че си с предимство.

При сигнал с палката „STOP – ДЕЦА“ водачът трябва да спре. С тази палка се спира движението, за да преминат деца през платното – най-често близо до училище. Спри и изчакай всички деца да преминат и да освободят пътя. Сигналът е задължителен за теб: не е достатъчно само да намалиш скоростта, а аварийният сигнал тук не е нужен.

Пешеходецът на тротоара с ръка, изпъната нагоре или напречно на пътя, сигнализира за намерението си да навлезе на платното за движение. Така той показва на водачите, че иска да пресече. Като водач трябва да се съобразиш с него – да намалиш скоростта и при пешеходна пътека да го пропуснеш. Сигналът не е знак за другите пешеходци и не означава, че ще изчака колите да минат.

Пешеходците сигнализират за намерението си да преминат през платното с ръка, изпъната нагоре, или с ръка, изпъната напречно на платното за движение. И пешеходците имат право да подават сигнали – така водачите разбират, че искат да пресекат, и могат да се съобразят с тях. Кръговото движение на ръката не е такъв сигнал.

Когато пешеходец сигнализира с ръка, че ще премине по пешеходна пътека, водачът е длъжен да го пропусне, без да създава опасност за движението. Намали плавно скоростта и спри пред пътеката, за да мине пешеходецът. Незабавното рязко спиране може да е опасно – водачът зад теб може да те удари. Не си длъжен да подаваш сигнал на пешеходеца: достатъчно е да спреш и да го пропуснеш.

При превоз на организирана група деца знакът се поставя отпред и отзад на автомобила. Жълто-оранжевият знак с двете деца предупреждава останалите водачи, че превозното средство вози деца. Така го забелязват и насрещните, и идващите отзад водачи – особено важно, когато децата слизат или се качват и може да се окажат на пътя. Затова знакът не може да е само отпред или само отзад.

Автомобилът е извънгабаритен при широчина 2,9 м и 2,7 м. Допустимата широчина на превозните средства е 2,55 м. Всяко превозно средство, което с товара си е по-широко, е извънгабаритно и може да се движи само с разрешение и при специални условия. Широчина 2,5 м и 2,3 м е в границите на допустимото, затова такъв автомобил не е извънгабаритен.

Превозното средство е извънгабаритно, когато височината му с товара е 4,5 м и когато широчината му с товара е 2,8 м. Допустимата височина е 4 м, а допустимата широчина – 2,55 м. И двете стойности са по-големи, затова такова превозно средство може да се движи само с разрешение. Дължина 9 м не е извънгабаритна: единичен автомобил може да е дълъг до 12 м.

Да, има опасност: детето не гледа към теб и може внезапно да навлезе на платното. Момчето стои на самия ръб на тротоара до пешеходната пътека, обърнато към платното, и не гледа към теб. Децата често не преценяват опасността и могат да тръгнат да пресичат, без да се огледат. Това, че е на тротоара, не означава, че ще остане там. Намали скоростта и бъди готов да спреш пред пешеходната пътека.

Масата с товар включва масата на самото превозно средство и масата на товара. Тя е действителната маса на превозното средство в момента – заедно с всичко, което то вози. Затова в нея се включват и масата на водача, и масата на пътниците. Не я бъркай с допустимата максимална маса, която е най-голямата маса, разрешена за превозното средство.

Неправилно – автомобил с допустима максимална маса над 3,5 т не може да се управлява с категория В, дори да има до 8 места за сядане без мястото на водача. Категория В обхваща автомобили, които отговарят и на двете условия: допустима максимална маса до 3500 kg и не повече от 8 места за пътници освен водача. Ако масата е над 3,5 т, за автомобила е нужна категория С1 или С, независимо от броя на местата.

Към категория В принадлежат автомобилите за превоз на пътници, които освен мястото на водача имат не повече от 8 места за сядане. Освен това допустимата им максимална маса не трябва да надвишава 3500 kg. Автомобилите с повече от 8 места за пътници са автобуси и за тях е нужна категория D1 или D. Затова 9 и 12 места са твърде много, а 6 не е границата.

Извън населените места, при липса на банкет, лицата, бутащи мотопед, се движат по платното, като се придържат възможно най-близо до дясната му граница. Така те се движат в една посока с превозните средства – както ако караха мотопеда – и заемат възможно най-малко от платното. Обикновените пешеходци в такъв случай вървят срещу движението, близо до лявата граница на платното, но за лицата, които бутат мотопед, велосипед или мотоциклет, правилото е друго.

За пешеходци се считат лицата, които бутат превозно средство без двигател с широчина под 1 метър, които бутат велосипед и които бутат мотопед или мотоциклет. Щом не го управляват, а го бутат пеша, те са участници в движението като пешеходци и спазват правилата за пешеходците. Такива са и хората, които бутат детска или инвалидна количка. Лицата, които водят ездитни животни по пътищата, не са пешеходци – законът ги смята за водачи и те спазват правилата за водачите.

Водач с правоспособност за категория А1 има право да управлява и МПС от категория АМ. Категория АМ обхваща мотопедите и леките четириколесни превозни средства – по-малки и по-бавни от мотоциклетите от А1. Обратното не важи: категориите А2 и А са за по-мощни мотоциклети и изискват отделна правоспособност. Категория Ткт е за колесни трактори и няма връзка с мотоциклетите.

Водач с правоспособност за категория А има право да управлява и МПС от категориите АМ и А1. Категория А е най-високата мотоциклетна категория и обхваща по-ниските: мотопедите от АМ и леките мотоциклети от А1, а също и мотоциклетите от А2. Категория В1 е за леки четириколесни превозни средства, а Ткт – за колесни трактори, затова те не се включват в категория А.

Водач с правоспособност за категория В1 има право да управлява и мотопед. Мотопедите са от категория АМ, която се включва в правоспособността за В1. Мотоциклетите изискват категория А1, А2 или А, а колесните трактори – категория Ткт.

Водач с правоспособност за категория В има право да управлява и МПС от категориите АМ и В1. С категория В можеш да управляваш и леките четириколесни превозни средства от категория В1, и мотопедите от категория АМ. За мотоциклетите от категория А1 и за колесните трактори от категория Ткт е нужна отделна правоспособност.

Мотоциклетите от категория А1 са с максимална мощност не по-голяма от 11 kW. Освен това работният им обем е до 125 cm³, а отношението мощност/тегло не превишава 0,1 kW/kg. Другите стойности не са границата за А1 – за мотоциклетите от категория А2 например тя е 35 kW.

Мотоциклетите от категория А1 се определят по работния обем на двигателя, по мощността на двигателя и по отношението мощност/тегло. Мотоциклетът е от А1, когато работният обем е до 125 cm³, мощността – до 11 kW, а отношението мощност/тегло – до 0,1 kW/kg. Трябва да са изпълнени и трите условия. Разположението на колелата спрямо средната ос не е показател за А1 – то има значение при триколесните превозни средства.

При определяне на мотоциклетите от категория А1 се използва отношението мощност/тегло. То не трябва да превишава 0,1 kW/kg. Така лек мотоциклет с относително мощен двигател не попада в А1, защото би бил твърде бърз и пъргав за начинаещ водач. Освен това мотоциклетите от А1 са с работен обем до 125 cm³ и мощност до 11 kW. Отношенията мощност/обем и обем/тегло не се използват.

Триколесното МПС с електродвигател и конструктивна максимална скорост до 45 km/h се управлява с категория АМ, ако максималната постоянна номинална мощност на двигателя е не повече от 4 kW. При двигателите с вътрешно горене границата за АМ е работният обем до 50 cm³, а при електрическите – мощността до 4 kW. Ако мощността е по-голяма, превозното средство вече не е мотопед и за него е нужна друга категория.

Към категория АМ принадлежат превозните средства с двигател до 50 cm³ и скорост до 45 km/h, които са с две колела, с три колела или с четири колела и маса без товар не повече от 350 kg. Двуколесните са мотопедите, триколесните – триколесните мотопеди, а четириколесните до 350 kg са леките четириколесни превозни средства. Четириколесните с маса без товар до 400 kg са от категория В1, а не от АМ.