Видове автобусни превози. Транспортни схеми: въпроси и отговори, страница 3 от 3

Специализираният превоз се извършва по договор с определени от клиента маршрут и разписание. Клиентът – предприятието или учебното заведение – знае кога започва и свършва работата или учебният ден и откъде идват хората му. Затова той определя откъде и кога тръгва автобусът, а превозвачът изпълнява превоза по тези условия.

Неразделна част от договора за специализиран превоз е разписанието. То показва кога и откъде автобусът взема пътниците и кога ги откарва – точно това, което клиентът е определил. Лицензията и разрешението за извършване на превоза са документи на превозвача пред държавата, а не част от договора с клиента.

Да, автомобилът, който извършва специализиран превоз, във всички случаи трябва да бъде обозначен със съответната табела по време на превоза. Табелата показва на хората по спирките, че автобусът не е по редовна линия и не качва случайни пътници, а на контролните органи – какъв превоз се извършва. Изискването важи навсякъде, не само когато автомобилът напуска територията на общината.

Договор за извършване на превоза задължително се изисква при специализирания превоз. Той се извършва по поръчка на клиент – предприятие или учебно заведение – който определя маршрута и разписанието, затова условията се уговарят в договор. При превоза по редовна линия пътникът сключва договора за превоз, като купи билет, и не е нужен отделен договор.

За автобуса трябва да са издадени удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници на територията на Република България, а при превози с лиценз на Общността – заверено копие от лиценза. Удостоверението показва, че автобусът е включен към лиценза на превозвача и може да извършва обществен превоз в страната. Завереното копие от лиценза на Общността се държи в автобуса, когато превозвачът работи с такъв лиценз. Разрешение за движение от общината, в която е регистриран автобусът, не се изисква.

Автобусите, с които се извършват „случайни превози“ на деца и/или ученици, трябва да притежават удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм. Категоризацията показва, че автобусът отговаря на изискванията за безопасност и удобство на пътниците – децата се превозват само с подходящи автобуси. Разрешение за движение през нощта и декларация от собственика, че с автобуса се превозват деца, не са това изискване.

При превоз на организирана група деца автобусът се обозначава с опознавателния знак отпред и отзад. Знакът предупреждава другите участници в движението, че в автобуса има деца, които могат да слязат и да тръгнат да пресичат неочаквано. Затова той трябва да се вижда и от насрещните водачи, и от тези, които се движат зад автобуса.

С този опознавателен знак се обозначават автобусите, които превозват организирана група деца. Знакът е оранжево-жълт квадрат с черните силуети на две деца, които вървят хванати за ръка. Поставя се отпред и отзад на автобуса и предупреждава другите водачи да внимават, особено когато автобусът е спрял и децата се качват или слизат. Знакът не е за всички превозни средства, в които има деца, нито само за деца до 8-годишна възраст – с него се обозначават автобусите с организирана група деца.

Да, водачът на автобус, който превозва организирана група деца, е задължен да постави опознавателните знаци. Те се поставят отпред и отзад на автобуса и предупреждават другите участници в движението, че в него пътуват деца. Децата често слизат и пресичат непредпазливо, затова водачите наоколо трябва да знаят това и да са особено внимателни, когато автобусът е спрял.

Правилно – превозните средства за превоз на пътници с повече от 9 места, включително мястото на водача, трябва да са оборудвани с тахограф. Тахографът записва времето за управление, прекъсванията и почивките на водача, както и скоростта и изминатото разстояние. Така може да се провери дали водачът спазва изискванията за почивка – умореният водач на автобус излага на опасност много хора.

Правилно – автобусите за международен превоз на пътници трябва да са оборудвани с тахограф. Тахографът записва времето за управление, прекъсванията и почивките на водача, скоростта и изминатото разстояние. При международните превози водачите карат дълго и далеч от дома, затова контролът върху почивките е особено важен. Записите могат да се проверят от контролните органи и в другите държави по маршрута.

При случаен превоз до страни извън Европейския съюз водачът носи заверено копие на лиценза на Общността, пътническа ведомост и договора или документ, който удостоверява заплащането на превоза. Копието на лиценза доказва, че превозвачът има право да извършва международни превози на пътници. Пътническата ведомост съдържа списъка на пътниците, а договорът или документът за плащане показва, че превозът е поръчан и платен като случаен. Пътният формуляр не е сред документите, които се изискват за този превоз.

Случайните превози на деца и/или ученици се извършват само между 6,00 и 21,00 ч. и с автобуси, които имат удостоверение за категоризация по международната класификация на IRU. Ограничението на часовете е за безопасност: децата не пътуват през нощта, когато видимостта е по-лоша, а умората на водача – по-голяма. Удостоверението за категоризация показва класа на автобуса по международната система за туристически автобуси на Международния съюз по автомобилен транспорт. Изискване автобусът да е на възраст не повече от 10 години няма, затова този отговор е грешен.

Републиканската транспортна схема за обществен превоз на пътници се утвърждава от министъра на транспорта и съобщенията или от оправомощено от него длъжностно лице. Тази схема обхваща автобусните линии, които свързват различни области на страната, затова е в правомощията на министъра, който отговаря за транспорта. Общинските съвети нямат правомощия за схема, която обхваща цялата страна, а министърът на регионалното развитие и благоустройството не утвърждава транспортните схеми.

Правостоящи пътници не се превозват по междуселищни, междуобщински и междуобластни линии при пътувания на разстояние над 30 km. При по-дълъг път автобусът се движи по-дълго и по-бързо извън населено място, където при рязко спиране или удар правостоящият пътник няма опора и може тежко да пострада. Затова при такива пътувания всички пътници трябва да седят. Границата е 30 km, а не 40 или 50 km.

Не, при „случаен превоз“ по маршрут с еднопосочна дължина над 30 km правостоящи пътници не се допускат. Правостоящият пътник няма предпазен колан и опора при рязко спиране или удар, а при дълъг маршрут извън населено място рискът е по-голям. Затова изключение не може да се прави нито по преценка на превозвача, нито ако превозът е платен предварително – правилото пази безопасността на хората и не зависи от търговски съображения.

При „случаен превоз“ правостоящи пътници се допускат само когато маршрутът е не по-дълъг от 30 km в едната посока. На кратко разстояние рискът за правостоящите е по-малък. При по-дълъг маршрут автобусът пътува повече време извън населено място и с по-висока скорост, а правостоящият пътник няма колан и при рязко спиране може тежко да пострада. Затова границите от 50 и 60 km са твърде големи.

Автомобилът, който извършва „случаен превоз“ на пътници, трябва да бъде обозначен със съответната табела във всички случаи. Табелата показва на пътниците и на контролните органи какъв е превозът – че не е по редовна линия. Задължението не зависи от дължината на маршрута, нито от това дали превозът минава между две области.

Правилно – тахограф не е задължителен за автобусите по автобусни линии в България с дължина на маршрута до 50 km. Това е изключение за кратките редовни линии, например градските и крайградските: водачите им работят по разписание и не изминават дълги разстояния без прекъсване. По по-дългите линии тахографът е задължителен, за да се следят времето на управление и почивките.

Водачът трябва да носи документа за техническата проверка, попълнения пътен лист и картата си за квалификация. Документът за извършена проверка на техническата изправност показва, че автобусът е допуснат за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Пътният лист по образец показва кой превоз се извършва, с кое превозно средство и от кой водач. Картата за квалификация доказва, че водачът е преминал задължителното обучение за професионален превоз на пътници. Документ за здравното осигуряване не се изисква при превоза.

Транспортните схеми за обществен превоз на пътници са общински и областни, междуобластна и републиканска. Схемите се делят според територията, която обслужват линиите в тях: общинската обхваща линиите в една община, областната – линиите между общините в една област, а междуобластната и републиканската – линиите, които свързват различни области на страната. Международните линии не са част от тези схеми: превозите през границата се уреждат по отделен ред, с международни договори и разрешения.

Областната транспортна схема включва междуселищните автобусни линии, които обслужват две или повече общини в границите на съответната област. Тя стои между общинската и по-големите схеми: линиите ѝ излизат от една община, но не напускат областта. Линиите, които свързват две или повече области, вече не са областни, а влизат в схемите за превоз между областите. Линиите между точки в едно и също населено място пък са градски и се включват в общинската схема.

Правилно е – при превоз по утвърдени транспортни схеми техническото състояние на автобусите се проверява преди излизането им от експлоатационния център. Автобусът превозва много хора и всяка неизправност по спирачките, кормилната уредба, гумите, светлините или вратите може да доведе до тежко произшествие. Затова преди всяко излизане на линия той минава преглед и само изправен автобус се пуска в движение. Неизправност, открита на място в центъра, се отстранява безопасно, без пътници и без да се пречи на движението.