Видове автобусни превози. Транспортни схеми: въпроси и отговори, страница 2 от 3

Градските автобусни линии по утвърдените транспортни схеми се делят на основни и допълнителни. Основните линии обслужват главните направления в града и превозват най-много пътници. Допълнителните ги допълват – обслужват други райони и предлагат по-гъвкав превоз, например спиране по желание на пътниците на разрешените места. „Частни“ не е вид линия: линиите се делят според ролята си в схемата, а не според това кой е превозвачът.

Допълнителните автобусни линии допълват основните линии и не ги дублират напълно. Те обслужват направления и райони, до които основните линии не стигат, или свързват част от маршрута им с други места. Линия, която само повтаря основна линия – в часовете на голям пътникопоток или в празничните дни – не допълва транспортната схема, а се конкурира с основната. Затова такива линии не са допълнителни.

Общинските транспортни схеми се утвърждават от съответните общински съвети. Общинската схема включва линиите на територията на една община, затова решението е на органа на местното самоуправление – общинския съвет. Областните управители утвърждават областните схеми, а кметът на общината не утвърждава общинската схема сам.

Правилно – допълнителните автобусни линии осигуряват възможност за спиране, слизане и качване по желание на пътниците на разрешените за това места. Това ги прави по-гъвкави от основните линии, по които автобусът спира само на определените спирки. Спирането по желание обаче е допустимо само там, където е разрешено – не навсякъде, където пътникът пожелае, а на места, на които спирането не създава опасност за движението.

Правилно – разписанията трябва да позволяват движение със скорост, съобразена с ограниченията на скоростта, въведени с пътните знаци. Ако разписанието е прекалено сгъстено, водачът ще бърза, за да не закъснее, и ще превишава скоростта. Затова времето между спирките се определя така, че автобусът да пристига навреме, докато се движи законно и безопасно.

Правилно – превозвачът може да извършва извънредни курсове по линиите си, когато автобусите, които ги изпълняват, се движат заедно с автобуса по разписание. Извънредният курс помага при голям пътникопоток – например преди празници – когато в редовния автобус няма място за всички. Той не е отделен курс в друг час, а допълнителен автобус към курса по разписание, който пътува заедно с него по същия маршрут.

Правилно – разписанията трябва да позволяват на водачите да спазват изискванията за времето за управление, прекъсванията и почивките. Умореният водач реагира по-бавно и е опасен за пътниците и за другите участници в движението. Затова при изготвянето на разписанието се предвижда време за прекъсванията и почивките, така че водачът да не трябва да избира между закъснението и почивката.

Правилно – извънреден курс е допустим, когато започва и завършва едновременно с курса по разписание. Извънредният курс е допълнителен автобус към редовния курс при голям пътникопоток. Той следва същото разписание и се движи заедно с редовния автобус, а не в друг час. Така не се създава нов курс извън утвърдената транспортна схема.

„Курс“ е пробегът на автобуса в едната посока по маршрута на линията от началната до крайната спирка. Курсът е свързан с линията, а не с населените места: градската линия има много курсове в рамките на едно населено място, а междуселищната линия минава през много населени места в един курс. Пътят от началната до крайната спирка и обратно са два курса, а не един.

Маршрутното разписание на междуселищните линии задължително съдържа наименованието на линията, списък на всички спирки (автогари) по маршрута и времето на тръгване, пристигане и престой на всяка спирка за всички курсове. Така пътниците знаят кога точно автобусът ще бъде на тяхната спирка и колко ще стои там, а контролните органи могат да проверят дали превозвачът спазва разписанието. Скоростта на движение между спирките не е елемент на разписанието: тя зависи от пътя и от ограниченията на скоростта.

Маршрутното разписание на градските линии задължително съдържа номера и наименованието на линията, спирките по маршрута и времето на тръгване от началните пунктове. В града автобусите минават често и спират кратко, затова за пътника е важно да знае номера на линията, къде спира тя и кога тръгва от началото. Времето за престой на всяка спирка не е задължително – то е важно при междуселищните линии, при които автобусът може да стои по-дълго на автогарите.

„Случаен превоз“ може да бъде „обиколен превоз при затворени врати“, превоз „пълен – празен“ и превоз „празен – пълен“. И трите са превози на предварително определена група пътници, които не следват утвърдено разписание по линия. Разликата е в маршрута: при обиколния групата тръгва и се връща в един и същи пункт, а при другите два автобусът пътува празен в едната посока. Превоз при „отворени врати“ – с качване на нови пътници по пътя – не е вид случаен превоз.

При „обиколен превоз при затворени врати“ едно и също превозно средство превозва предварително определена група, без изменение в състава ѝ, като пътуването започва и завършва в един и същи пункт. „Затворени врати“ означава, че по пътя не се качват нови пътници и никой от групата не слиза окончателно – типичен пример е екскурзия. Продължителността на превоза не е част от определението, затова отговорът „не повече от 5 дни“ е неверен.

„Обиколен превоз при затворени врати“ е превоз на предварително определена група без изменение в състава, като пътуването започва и завършва в един и същи пункт. Пример е екскурзия: групата тръгва от своя град с един автобус, обикаля набелязаните места и се връща там, откъдето е тръгнала. „Затворени врати“ означава точно това, че по пътя не се качват нови пътници – затова отговорът с възможност за изменение в състава е неверен.

При превоз „пълен – празен“ пътуването на групата започва от един пункт и завършва в друг, а превозното средство се връща празно. Името описва двете посоки: „пълен“ – автобусът отива с групата, „празен“ – връща се без пътници. Например автобусът откарва група туристи от един град в друг и се връща без тях. Ако на връщане вземе друга група, превозът вече не е „пълен – празен“.

При превоз „празен – пълен“ при тръгване от началния пункт в права посока не се превозват пътници, а при курса в обратна посока се превозва група пътници. Това е обратното на „пълен – празен“: автобусът отива празен, за да вземе група, която вече е на другото място, и я връща. Не се изисква всички места в автобуса да са заети: „пълен“ означава, че автобусът превозва групата, а не че няма свободни места.

Правилно – „международен превоз“ е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница. Няма значение колко дълъг е маршрутът: щом превозното средство пресече границата, превозът е международен. За такива превози важат допълнителни изисквания и документи, например лиценз на Общността и документите, които изискват държавите по маршрута.

Правилно – „каботажен превоз“ е вътрешен автомобилен превоз, извършван от превозвач в страна, различна от тази, в която е регистриран. Например превозвач, регистриран в България, превозва пътници между два града в друга държава. Превозът е вътрешен за тази държава, но превозвачът е чуждестранен. Затова каботажът е разрешен само при определени условия.

Правилно – „специализираните автобусни превози“ са превозите на работници, ученици и други по договор, с определени от клиента маршрут и разписание. Те се извършват само за определена група пътници – например служителите на едно предприятие или учениците на едно училище – и външни пътници не се качват. Клиентът, а не превозвачът, определя откъде и кога тръгва автобусът, защото той знае кога започва работата или учебният ден.

Правилно – „случайните автобусни превози“ са превозите на предварително определена група пътници, без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт, по предварително заявени условия. Те не следват утвърдено разписание по линия, а се уговарят за конкретен случай – екскурзия, сватба, пътуване на спортен отбор. Групата е известна предварително и по пътя в автобуса не се качват други пътници.

Правилно – „совалковите автобусни превози“ са превозите, при които с непрекъснато повтарящи се прави и обратни превози предварително съставени групи пътници се превозват от един отправен район до друг. Типичен пример са туристическите превози: автобусът откарва една група до курорта и на връщане взема групата, която вече е почивала там. Така автобусът пътува с пътници и в двете посоки.

Преди „случаен превоз“ трябва да е попълнен пътен лист с данни за превоза, да е попълнена пътническа ведомост и предварително да е издадена фактура за платения превоз. Пътният лист описва превоза, ведомостта – пътниците в групата, а фактурата доказва, че превозът е уговорен и платен. Индивидуални билети не се издават: групата е предварително определена и превозният документ за нея е фактурата.

При „случаен превоз“ фактурата за платения превоз трябва да бъде издадена преди започване на превоза. Фактурата е превозният документ при случайния превоз – тя доказва, че превозът е уговорен с клиента и е законен. Ако контролните органи спрат автобуса по пътя, превозът трябва вече да е документиран. Издадена по време на превоза или след него, фактурата не изпълнява тази роля.

При „случаен превоз“ данните за превоза в пътния лист от пътната книжка се попълват преди започване на превоза. Пътният лист показва какъв превоз се извършва – маршрута, групата, превозното средство и водача. Ако контролните органи спрат автобуса по пътя, тези данни трябва вече да са вписани. Попълнени по време на превоза или след него, те не доказват, че превозът е бил законно организиран.

При „специализиран превоз“ всеки пътник трябва да има карта, удостоверяваща правото му да пътува. Специализираният превоз е само за определени хора – например работниците на едно предприятие или учениците на едно училище – по договор с клиента. Картата показва, че пътникът е от тази група. Билети по образец не се издават, а фактурата се издава на клиента по договора, не на всеки пътник.