Превоз на пътници в страната и при международен превоз: въпроси и отговори, страница 2 от 3

Обект на застраховане по задължителната застраховка „Злополука“ са и пътниците, които се намират в непосредствена близост до превозното средство преди качването и след слизането. Качването и слизането са част от превоза и тогава пътниците също са изложени на опасност – например да паднат или да бъдат ударени край автобуса. Застраховката не покрива всички лица около автобуса: минувачите и хората, които не пътуват с него, не са пътници.

Правилно – застраховката „Злополука“ покрива и пътниците, които се намират в непосредствена близост до превозното средство при слизане. Слизането е част от превоза: пътникът може да падне по стъпалата или да бъде ударен край автобуса. Затова застраховката не свършва в мига, в който той стъпи на земята, а го покрива и непосредствено около превозното средство.

Действието на застраховката „Злополука“ се прекратява, когато пътникът се качва или слиза по време на движение на превозното средство. Качването и слизането от движещо се превозно средство са забранени и много опасни – пътникът сам се излага на риск, затова застраховката не го покрива. Когато пътникът напуска превозното средство при пожар, той се спасява от опасност, а не нарушава правилата – тогава застраховката продължава да действа.

Задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците при такъв превоз има действие само когато застрахователното събитие е настъпило на територията на Република България. Щом началната и крайната точка на пътуването са в страната, превозът е вътрешен и застраховката покрива пътниците в България. Затова не е вярно, че тя действа само в чужбина, нито че покрива събития както в България, така и в чужбина.

Застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите за имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването на МПС, причинени на трети лица. Имуществени са вредите, които имат парична стойност: повреденият автомобил, разходите за лечение, загубените доходи. Неимуществени са болките, страданията и душевните терзания на пострадалия или на близките му. Застраховката покрива и двата вида – затова отговорите „само имуществени“ и „само неимуществени“ са неверни.

Застрахователят по „Гражданска отговорност“ покрива отговорността на застрахования за имуществените и за неимуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт. Когато пострада човек, имуществени вреди са например разходите за лечение и загубените доходи, а неимуществени – болките и страданията му или на близките на загиналия. Двата отговора с „не покрива“ са неверни: застраховката покрива и вредите, причинени на чуждо имущество, например на ударения автомобил, и пропуснатите ползи, които са пряк и непосредствен резултат от увреждането.

Неправилно – застраховката „Гражданска отговорност“ за МПС не покрива отговорността на превозвача за злополука на пътник по време на превоза. Тя покрива отговорността към трети лица за вредите, причинени от притежаването или използването на превозното средство. За пътниците в обществения превоз законът предвижда отделна задължителна застраховка – „Злополука“ на пътниците, която сключва превозвачът. Тя покрива живота, здравето и телесната цялост на пътниците по време на превоза.

Застраховката покрива и вредите, причинени от лице, което не е изрично или мълчаливо упълномощено да ползва МПС, но не го е придобило чрез кражба, от лице без свидетелство или с временно отнето свидетелство и от лице, нарушило изискванията за техническа изправност на МПС. Целта на застраховката е пострадалите да получат обезщетение, въпреки нарушението на виновния. Когато обаче превозното средство е откраднато, застраховката на собственика не покрива вредите, причинени с него – затова отговорът „включително и в случаите, когато МПС е придобито чрез кражба“ е неверен.

Застраховано лице по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Застраховката е свързана с превозното средство, а не с един човек. Тя покрива собственика, но и всеки, който кара с негово позволение – член на семейството, приятел, служител на фирмата. Затова отговорите „само собственикът“ и „само водачът“ са неверни.

Договорът покрива отговорността за вредите, причинени на територията на Република България съгласно българския закон и на територията на държава членка съгласно нейния закон. Една полица „Гражданска отговорност“, сключена в България, важи и в другите държави от Европейския съюз. Отговорността се преценява по закона на държавата, в която е станало произшествието. Затова отговорът „само на територията на държавата, където е регистрирано МПС“ е неверен.

Правилно – застраховката „Гражданска отговорност“ може да покрива и трети държави, участващи в системата „Зелена карта“, като застрахователят издава сертификат „Зелена карта“. В държавите от Европейския съюз полицата важи сама по себе си. В държавите извън Съюза, които участват в системата, сертификатът доказва пред властите там, че превозното средство има валидна застраховка. Затова, преди да пътуваш извън Европейския съюз, провери дали държавата е в системата и вземи сертификата със себе си.

Неправилно – при промяна в собствеността на застрахованото МПС договорът за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ не се прекратява. Застраховката е свързана с превозното средство: застраховано е всяко лице, което го ползва на законно основание, включително новият собственик. Затова полицата продължава да действа до края на срока си и превозното средство не остава без застраховка в деня на продажбата.

Застрахователят има право да получи от застрахования платеното обезщетение, когато той е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма, под въздействието на наркотично вещество или е отказал или виновно се е отклонил от проверка за алкохол или наркотично вещество. Пострадалите получават обезщетението си, но застрахователят после си го търси от виновния водач – това е правото на регрес. Така водачът сам плаща за вредите, причинени при тежкото нарушение. Това, че при произшествието има пострадали, не е основание за регрес: точно за такива случаи е застраховката.

Когато за МПС няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, временно се отнема свидетелството за управление на водача и превозното средство временно се спира от движение. Без тази застраховка пострадалите от евентуално произшествие не биха получили обезщетение от застраховател, затова такова превозно средство не бива да се движи по пътищата. Двете принудителни мерки са временни – целта е то да не се движи без застраховка. Освен тях се налага и глоба, затова отговорът „само глоба“ е неверен.

Правилно – с договора за превоз на пътници превозвачът се задължава да превози пътниците и техните багажи до определено място, а пътникът – да заплати превозната цена. Това е двустранен договор: всяка страна има задължение към другата. Превозвачът отговаря и за хората, и за багажа, който приема за превоз, а пътникът плаща за услугата.

Превозният документ при превоз на пътници по автобусни линии е индивидуалният или колективният билет. Индивидуалният билет се издава на един пътник, а колективният – на група пътници, които пътуват заедно. Фактурата е превозният документ при случайните превози, при които се превозва предварително определена група по договор, а не при превозите по линии.

С договора за превоз на пътници превозвачът се задължава да превози до определено място пътниците и техните багажи, а пътникът поема задължение да заплати превозната цена. Превозвачът отговаря не само за хората, но и за багажа им – затова „само пътниците“ е неверно. Не е вярно и че превозвачът трябва да спира на спирки, посочени от пътниците: автобусът спира на спирките по маршрута на линията.

Правилно – превозният документ при превоз на пътници по автобусни линии е индивидуалният или колективният билет. Индивидуален билет получава един пътник, а колективен – група пътници, които пътуват заедно по линията. Билетът доказва, че е сключен договор за превоз, и съдържа данните за превоза.

Превозният документ при специализиран превоз на пътници е картата за специализиран превоз. Специализираният превоз е за определена група – работници или ученици – по договор с клиента. Картата удостоверява, че пътникът е от тази група и има право да пътува. Индивидуалните и колективните билети се използват при превоза по автобусни линии.

Правилно – превозният документ при случайните превози на пътници е фактурата. Случайният превоз се уговаря с клиента за предварително определена група, а не се продава на отделни пътници. Затова не се издават билети: фактурата за платения превоз доказва договора и се издава преди началото на превоза.

Правилно – действителността на договора за превоз по автобусни линии не зависи от издаването, редовността или изгубването на билета. Договорът възниква, когато превозвачът приеме пътника за превоз срещу заплащане, а билетът само го доказва. Ако билетът не е издаден, има грешка в него или е изгубен, договорът остава действителен и превозвачът отговаря за пътника.

Не, действителността на договора за превоз не зависи от редовността на издадения билет. Билетът е доказателство за договора, а не условие той да съществува. Ако в билета има грешка, договорът остава действителен и превозвачът има същите задължения към пътника. Затова „да, във всички случаи“ е неверно, а водачът няма право да преценява дали договорът е действителен.

Не, загубването на билета не прави договора за превоз недействителен. Билетът доказва договора, но не е самият договор. Договорът е сключен, когато превозвачът е приел пътника за превоз срещу заплащане, и остава действителен, дори пътникът да изгуби билета си.

При превоз на пътници се издава багажна разписка за всеки отделен багаж, предаден за превоз в багажното помещение на автобуса. Всеки куфар или чанта в багажника получава своя разписка, за да може да се установи на кого принадлежи и пътникът да получи точно своя багаж. Една обща разписка за всички багажи на пътника или колективна разписка за колективен билет не позволяват това.

С багажната разписка се установява принадлежността на багажа към пътника. Тя доказва, че конкретният багаж в багажното помещение е на конкретния пътник. Така при слизане всеки взима своя багаж, а при загуба или повреда пътникът може да докаже, че го е предал за превоз. Теглото на багажа и адресът на собственика не са това, което разписката удостоверява.